Ник Хорнби - Джулиет гола

— Тя живее в Англия с майка си. Но сега учи в колеж в Щатите. Много е умна.

Всичките му деца бяха умни и тяхната интелигентност го изпълваше с гордост — може би незаслужена, тъй като той имаше отношение единствено към образованието на Джаксън. А може би заслугата му бе, че избираше да забремени само интелигентни жени. Едва ли. Господ му беше свидетел, че беше спал с доста тъпи парчета.

— Ще ми чете ли? Купър и Джеси ми четяха. Грейси също.

Грейси беше другата му дъщеря и най-голямото от децата му. Тъкър се свиваше дори при споменаването на името й. Беше се проявил като лош баща спрямо Лизи, Джеси и Купър, но поведението му беше до известна степен простимо или поне той можеше да си прости, макар децата и майките им да не бяха толкова благосклонни. Докато с Грейс…

Случаят с Грейс беше съвсем различен. Джаксън я беше виждал веднъж и Тъкър през цялото време се бе потил от страх, макар голямата му дъщеря да бе добра душа като майка си. Това го караше да се чувства още по-зле.

— Защо не вземеш ти да й почетеш? Ще я впечатлиш.

Той сложи кренвиршите в количката, но миг по-късно ги извади. Какъв процент от умните момичета са вегетарианци? Не по-малко от петдесет, нали? Значи имаше вероятност все пак да яде месо. Той върна кренвиршите в количката. Проблемът бе, че дори младите месоядни момичета не обичат червено месо. Но кренвиршите бяха розово-оранжеви. Това брои ли се за червено? Бе почти сигурен, че странният цвят се дължеше по-скоро на химикали, отколкото на кръв. Вегетарианците ядат химикали, нали? Той отново извади кренвиршите. Дощя му се да е баща на трийсетгодишен монтьор от Тексас, който си пада по чашката. Тогава щеше да е необходимо само да вземе пържоли, бира и стек „Марлборо“ и готово. Необходима предпоставка за подобен резултат обаче беше да е забременил някоя сексапилна трийсетгодишна сервитьорка от Тексас, а Тъкър бе разхитил младостта си в тичане след смъртнобледи английски модели със скули вместо гърди и сега си плащаше. Всъщност, като се замислеше, и тогава си беше платил. Къде му беше акълът?

— Какво правиш, тате?

— Не знам дали яде месо.

— Защо да не яде месо?

— Защото някои смятат, че не бива да се яде месо. А други смятат, че е вредно. А някои смятат и така, и така.

— Ние какво смятаме?

— Мисля, че смятаме и така, и така, но не ми пука достатъчно, за да направим нещо по въпроса.

— Защо хората смятат, че е вредно?

— Смятат, че е вредно за сърцето. — Нямаше смисъл да обяснява на Джаксън за дебелото черво.

— Значи ако ядеш месо, сърцето ти може да спре? Но, тате, ти ядеш месо.

Гласът на Джаксън потрепери и Тъкър нечуто изруга. Сам си го направи. Джаксън неотдавна беше осъзнал, че баща му ще умре по някое време през първата половина на двайсет и първи век и преждевременната му скръб можеше да се отключи по всяко време и по всякакъв повод, включително заради принципите на вегетарианството. Още по-неприятното беше, че екзистенциалното отчаяние на Джаксън бе съвпаднало, подсилвайки го, със същото чувство у Тъкър. Петдесет и петият му рожден ден бе събудил у него остра меланхолия, която едва ли щеше да се разсее по повод някой от следващите му юбилеи.

— Не ям толкова много месо.

— Това е лъжа, тате. Ядеш сума ти месо. Сутринта яде бекон. А снощи приготви бургери.

— Казах, че така смятат някои хора, Джак. Не съм казал, че е вярно.

— Тогава защо и ние смятаме така? Щом не е вярно?

— Ние смятаме, че и „Филис“ ще спечелят световните серии всяка година, но това също не е вярно.

— Аз не смятам така. Ти ми казваш да смятам така.

Той върна кренвиршите на рафта за последен път и поведе Джаксън към сектора с пилешки продукти. Пилешкото не е нито розово, нито оранжево и той започна да обяснява на Джаксън полезните свойства на този продукт, без да се чувства непременно като лъжец.

Върнаха се вкъщи колкото да оставят покупките и веднага отпрашиха с колата за Нюарк да вземат Лизи. Тъкър се надяваше тя да му допадне, но знаците не бяха обещаващи: бяха си разменили няколко имейла и тя звучеше ядосано и несговорчиво. Това не означаваше непременно, че тя е гневен и труден човек — дъщерите му не бяха склонни лесно да забравят за родителския му дан, който в крайна сметка се свеждаше до пълното му отсъствие от живота им. Започваше да му прави впечатление, че някои от децата му се появяваха винаги в драматичен момент от живота си или от живота на техните майки, и този факт хвърляше известна сянка върху визитата. Но той избягваше да се занимава със себе си и опита да се абстрахира от последната мисъл.