Ник Хорнби - Джулиет гола

Възможно ли бе? Дори този въпрос звучеше глупаво, камо ли обзелото я мигновено въодушевление — беше направо жалка. Разбира се, че беше невъзможно. Очевидно ставаше дума за някаква шега, макар в тази шега да нямаше никакъв хумор. Но защо някой ще се занимава? Не питай. Тя окачи якето си на облегалката на стола и пусна чантата на пода. Какъв забавен отговор да изпрати? „Разкарай се, Дънкан?“ Или просто да забрави цялата работа. Но пък представи си, че…?

Отново понечи да иронизира себе си, но си даде сметка, че самоиронията имаше смисъл само ако разсъждава с главата на Дънкан — тоест ако си въобразява, че Тъкър Кроу е най-прославеният човек на света и вероятността той да влезе в контакт с нея не е по-голяма от вероятността да й се обади Ръсел Кроу. Тъкър Кроу всъщност е слабо известен музикант от 1980-те, който сигурно си няма друга работа нощем, освен да чете уебсайтове, посветени на него самия, и да клати невярващо глава. Не беше трудно да разбере защо не желае контакт с Дънкан и другите: факелът, който носеха, гореше прекалено ярко. А защо Алфред Манталини? Тя пусна името в „Гугъл“. Алфред Манталини се оказа герой от „Никълъс Никълби“, безделник и любовчия, който разорява жена си. Доста подходящо, а? Особено ако Тъкър Кроу притежава известно чувство за самоирония. Бързо, преди да е размислила, тя кликна на „Отговори“ и написа: „Не си ти наистина, нали?“

Този мъж, едновременно присъстваше и отсъстваше в живота й от петнайсет години и мисълта, че нейното съобщение можеше да се появи в дома му, ако имаше такъв, й се стори абсурдна. Почака в работата час-два с надеждата да получи отговор, след което се прибра у дома.

Тъкър Кроу

От Уикипедия, свободната енциклопедия

Тъкър Джером Кроу, роден на 9 юни 1953 година, е американски певец, композитор и китарист. Кроу добива известност в средата и края на 70-те години от миналия век първоначално като певец на групата „Дъ политикс ъв джой“, а след това и като солов изпълнител. Повлиян е както от северноамерикански композитори като Боб Дилън, Брус Спрингстийн и Ленард Коен, така и от китариста Том Верлен. След неубедителния си дебют Кроу постепенно получава признанието на критиката, за да запише през 1986 смятания за шедьовър албум „Джулиет“, посветен на раздялата му с Джули Бийти. Албумът често присъства в различни класации на музикални произведения, признати за най-добри „за всички времена“. По време на турнето, последвало албума, Кроу внезапно решава да се оттегли от обществения живот, като според очевидци това се случва след някакво разтърсващо преживяване в тоалетната на един клуб в Минеаполис. Оттогава Кроу не е издавал музика и не е говорил пред медии за оттеглянето си.

Биография

Ранни години

Кроу е роден и израснал в Боузмън, Монтана. Баща му Джером притежава фирма за химическо чистене, а майка му Синтия е учителка по музика. Няколко песни от ранните му албуми са посветени на отношенията с родителите му, например песента „Перх и квитанции“ (от албума „Тъкър Кроу“, където „перх“ е съкращение от перхлоретилен — химикала, който се използва в химическото чистене), „Нейното пиано“ (от „Изневяра и други домашни разследвания“), написана в памет на майка му след смъртта й от рак на гърдата през 1983. По-големият брат на Кроу, Ед, загива на 21-годишна възраст през 1972 в автомобилна катастрофа. Разследването установило „значително“ съдържание на алкохол в кръвта му.

Ранна кариера

Кроу сформира „Политикс ъв джой“ в Монтанския университет и прекратява следването си, за да предприеме турне с групата. Съставът се разпада, преди да подпише договор със звукозаписна компания, но повечето от членовете впоследствие свирят в албумите и на концертите на Кроу, а третият му албум е озаглавен „Тъкър Кроу енд дъ политикс ъв джой“. Първият и едноименен албум на Кроу, издаден през 1977, се превръща в пословичен провал, тъй като прекомерният ентусиазъм на звукозаписната компания я подвежда да го рекламира в медиите с доста високопарния лозунг БРУС ПЛЮС БОБ ПЛЮС ЛЕНАРД Е РАВНО НА ТЪКЪР, поставен под снимка на нацупен Кроу с очна линия и широкопола шапка „Стетсън“. През октомври 1977 пияният Кроу е арестуван от полицията на Сънсет булевард в Холивуд, Калифорния, докато се опитва да скъса свои гигантски плакат. Рок критиците са безмилостни — Грейл Маркъс от списание „Крийм“ завършва статията си така: „Страст плюс безразсъдство минус Джон Денвър е равно на нищо и половина“. Жестоко обиден, Кроу записва свиреп кратък албум от четири песни, наречен „Някои чува ли ме?“ — „Can Anybody Hear Ме?“ (дал име на уебсайт, в който се водят задълбочени и понякога отвлечени дискусии за неговата музика), който обръща съдбата на изпълнителя и мнението на критиката на сто и осемдесет градуса.