Ник Хорнби - Джулиет гола

Турнета

Кроу изнася голямо количество концерти от 1977 до оттеглянето си, макар изпълненията му пред публика да са с непостоянно качество най-вече поради неговия алкохолизъм. Някои от концертите траят едва четирийсет и пет минути, с дълги паузи между отделните песни, нарушавани от обидни обръщения на Кроу към публиката; в други случаи, като в легендарния пиратски запис на концерта в „Ат ол мис“, той свири цели два часа и половина, докарвайки публиката до екстаз. Нерядко концертите на Кроу се израждат в словесни и физически атаки — в Кьолн, Германия, той се хвърля сред тълпата, за да удари някакъв фен, който постоянно иска песен, която Кроу не желае да изпълнява. Членовете на „Политикс ъв джой“ постепенно го напускат, разочаровани от обидното отношение на певеца към тях.

Личен живот

Предполага се, че Тъкър Кроу е баща на дъщерята на Джули Бийти, Офелия (р. 1987), макар майката да отрича това. Смята се, че певецът се е излекувал от страстта си към алкохола.

Оттегляне

Въпреки оскъдната информация за живота на Кроу през последните две десетилетия, смята се, че музикантът понастоящем живее във ферма в щата Пенсилвания. Периодичните слухове за връщане на певеца на сцената досега се оказват непотвърдени. Според някои фенове изпълнителят участва в последните албуми на „Конипшънс“ и „Дженюин артикълс“; някои смятат, че две от композициите в албума „Да, отново“ от 2005 година на повторно събралата се група „Политикс ъв джой“ са дело на Кроу, но музикантите отричат това. „Джулиет гола“, излязъл през 2008 година, съдържа демо версии на песните от „Джулиет“.

Дискография

„Тъкър Кроу“ — 1977

„Изневяра и други домашни разследвания“ — 1979

„Тъкър Кроу енд дъ политикс ъв джой“ — 1981

„Ти и аз“ — 1983

„Джулиет“ — 1986

„Джулиет гола“ — 2008

Накради и номинации

През 1985 година Кроу е удостоен с почетна титла от Монтанския университет. През 1986 албумът „Джулиет“ е номиниран за наградата Грами в категорията „Най-добър албум“. През същата година Кроу е номиниран за Грами в категорията „Най-добър рок изпълнител“ за песента „Ти и твоят перфектен живот“.

Докато Ани чакаше отговор от Тъкър Кроу, самият Тъкър Кроу и шестгодишният му син Джаксън обикаляха местния супермаркет и се опитваха да изберат храна за човек, когото никой от двамата не познаваше добре.

— Хотдог?

— Става.

— Знам, че обичаш хотдог. Питах те дали според теб Лизи яде такива неща.

— Не знам.

Нямаше откъде да знае.

— Пак забравих коя е тя — каза Джаксън. — Съжалявам.

— Тя ти е сестра.

— Да, знам — каза момчето. — Но за какво е?

— Знаеш какво означава сестра — каза Тъкър.

— Не и от този вид.

— Тя е точно същият вид като всички други.

Но, разбира се, не беше. Тъкър не говореше искрено. За едно шестгодишно момче сестра е някой, с когото сутрин закусвате заедно, някой, с когото спорите кое предаване по телевизията да гледате, някой, от чийто рожден ден гледаш да избягаш, защото всичко е прекалено розово, някой, чиито приятелки се изхилват, когато си тръгваш, още преди да си затворил вратата след себе си. Момичето, което щеше да им дойде на гости, бе двайсетгодишно и досега не бе идвало у тях. Джаксън дори не я беше виждал на снимка, така че трудно можеше да знае дали тя случайно не е вегетарианка. Не че това беше първият случай на Джаксън, в който му тръсваха непознат роднина. Преди две години Тъкър го бе запознал с двамата му братя близнаци, за чието съществуване не бе и подозирал и които не оставиха особено ярка следа в живота му.

— Съжалявам, Джаксън. Сигурно ти изглежда като някакъв друг вид сестра. Тя ти е сестра, защото имате общ баща.

— Кой е нейният баща?

— Кой? Ти кой мислиш? Кой е твоят баща?

— Значи ти си и неин баща?

— Именно.

— Така, както си баща и на Купър.

— Да.

— И на Джеси? — Купър и Джеси бяха двамата братя близнаци и скорошни познати.

— Почна да схващаш.

— Коя е майката този път?

Джаксън зададе въпроса с такова светско отегчение, че Тъкър се разсмя.

— Този път майката е Натали.

— Натали от предучилищната?

— Ха! Не. Не Натали от твоята предучилищна.

Мисълта за Натали от предучилищната на Джаксън осени Тъкър изненадващо, но не неприятно. Тя беше деветнайсетгодишна „леля“, руса и лъчезарна. „А беше време“, както пее Джеймс Браун.

— Тогава коя?

— Не я познаваш. Сега живее в Англия. Когато се запознахме, живееше в Ню Йорк.

— А сестра ми?