Ник Хорнби - Джулиет гола

В края на вечерта той заведе Лизи до нейната стая и й пожела лека нощ.

— Добре ли мина? — попита тя и направи гримаса, сякаш цяла вечер я бе измъчвал гастритът.

— О, да, чудесно. Благодаря ти.

— Надявам се да се сдобрите с Кат. Тя е прекрасна.

— Да. Благодаря. Лека нощ. Наспи се хубаво.

Тъкър се върна долу, но Кат я нямаше. Беше използвала отсъствието му да си легне без него и без обяснения. Напоследък спяха в отделни стаи, но бяха в една особена фаза от връзката си, в която това не се смяташе за окончателно установено. Говореха за това всяка вечер или поне го споменаваха: „Добре ли си в другата стая?“ питаше Кат, а Тъкър повдигаше рамене и кимаше утвърдително. На два пъти, след ожесточени кавги, които за малко не бяха турили край на всичко, Тъкър я бе последвал в общата спалня, където бяха позакърпили положението. Но не и тази вечер. Тя просто изчезна.

Тъкър си легна, почете малко и угаси светлината. Но не успя да заспи. „Не си ти наистина, нали?“, го бе попитала онази жена и той започна да съчинява наум отговори на въпроса й. Накрая стана и слезе на долния етаж при компютъра. Ани щеше да получи повече, отколкото очакваше.

{__From:__ Тъкър.com>

Subject:Re: Re:

Скъпа Ани,

Наистина съм аз, макар да не знам как да ти го докажа. Ще опитам с това: нищо не ми се е случило в тоалетна в Минеаполис. Или с това: нямам извънбрачно дете от Джули Бийти. Или с това: престанах да записвам музика веднага след „Джулиет“, така че нямам материал за двеста албума, заключен в бараката, нито пък пускам песни под фалшиво име. Това достатъчно ли е? Сигурно не, освен ако не си достатъчно здравомислеща, за да приемеш, че истината за даден човек винаги е разочароваща, а истината за мен — още повече. Това се дължи на злощастно стечение на обстоятелствата — колкото повече време прекарвах в неправене на нищо освен гледане на телевизия и пиене, толкова по-упорито една малобройна група хора с впечатляващо въображение отстояваше убеждението си, че съм се посветил на цяла поредица странни начинания, като например записване на хип-хоп албум с Лорин Хил в Колорадо или снимане на филм със Стив Дитко в Лос Анджелис. Ще ми се да познавах Лорин Хил и/или Стив Дитко, защото много се възхищавам и от двамата (и защото щях да спечеля някакви пари), но не ги познавам. Всъщност някои от тези митове са толкова цветисти, че са ме отказали от всякакви публични изяви; струва ми се, че без мен хората се забавляват много повече, отколкото щяха, ако се мотаех наоколо. Представяш ли си да дам интервю за някое от списанията, които се интересуват от хора като мен? Постоянно ще трябва да отговарям с „Не, не бях. Не, не съм. Не, не сме…“. Щеше да е толкова досадно. Какво му е интересното да не си правил нищо?

Днес научих, че ще ставам дядо. Тъй като не познавам добре въпросната бременна дъщеря — между другото аз не познавам добре четири от петте си деца, — не можах да изпитам радост; за мен емоционалният заряд на новината беше символичен. Нямам особени угризения за това. Няма смисъл да се правя, че изпитвам радост само защото една почти непозната млада жена ми казва, че е бременна, макар да имам угризения за това, че определени решения, които съм взел или избегнал, са довели до това дъщеря ми да е за мен непозната. Колкото до символизма… Да науча новината, че ще ставам дядо, беше като да прочета собствения се некролог и това, което прочетох, ужасно ме натъжи… Каквито и дарби да съм притежавал, не ги оползотворих, нищо, че твоите приятели в мрежата мислят иначе, а и в други области на живота също не постигнах особен успех. Децата, които почти не виждам, са резултат от връзки, които съм съсипал поради мързел и пиянство; детето, което виждам — моя любим шестгодишен син Джаксън, е резултат от връзка, която съм на път да съсипя. Майка му ме понася вече няколко години и аз й дължа ужасно много, но тя разбираемо е започнала да ми се дразни и нейното раздразнение ме прави докачлив и заядлив. Тя си мислеше, че връзката ни може да се получи поради това, че сме различни. И макар наистина да е практична и ловка във финансово отношение (тя е търговец на едро с органични продукти) и с удоволствие да провежда въздълги срещи с хора, които се интересуват от пари и плодове, тези нейни качества не помагат, когато става дума за лични взаимоотношения. Аз не ценя тези качества достатъчно и във всеки случай моята непрактичност вече не е в съюз с таланта ми да пиша песни, тъй като вече не пиша песни. Артистичният темперамент е най-малкото безполезен, щом липсва крайният продукт. (Трябва да призная, че никога не успях да разбера какво е двама души да си пасват. Опитвал съм се да живея съвместно с жени, които притежават чувствителност, сходна на моята, с предвидимо катастрофални последствия, но обратният подход се оказва също толкова безнадежден. Събираме се с други хора, защото сме еднакви или защото сме различни, и накрая се разделяме по абсолютно същите причини. Стигнал съм до заключението, че ми трябва жена, която да обича лекомислието и мързела у един мъж; дали тази жена ще е президент на банка от „Уолстрийт“ или драскач на улични графити, ми е напълно безразлично.)