Нино Ричи - Житията на светците

Когато се освестих, лежах откъм другия край на палубата. Пижамата ми беше разкъсана и свлечена от кръста ми, а ходилата ми стигаха на един метър от парапета. Някак си инстинктивно се досетих да протегна ръка към някаква дръжка, стърчаща наблизо. Когато я дръпнах, се озовах в подножието на стълбата, водеща към горната палуба. Корабът едва започваше следващото си завъртане, но аз успях да се изкача по първите няколко стъпала, където водата не заливаше всичко наоколо, както бе на долната палуба. Останах за дълго така вкопчен в парапета на стълбата, кашлящ от солената вода в устата и ноздрите ми. Повръщах, докато не ме заболяха вътрешностите ми. Доста бавно мозъкът ми излезе от унеса и започнах отново да осъзнавам, че вятърът и дъждът ме шибат най-безжалостно от всички посоки. Щом си поех дъх, се надигнах и се затътрих по стъпалата към горната палуба.

Когато натиснах дръжката й, вратата на капитанската каюта се блъсна навътре. Порив на вятъра нахълта вътре и силно разлюля стъклените висулки под свещника. Не успях да затворя вратата след себе си и я оставих да се блъска в стената. Все пак, въпреки мрака, успях да забележа двата крака в бели чорапи, стърчащи от края на койката в дъното на каютата. Докторът хъркаше там кротко като агне, още притискайки до гърдите си празната бутилка от виното за вечерята. Тънка струя от слюнка се точеше от единия ъгъл на устата му.

— Докторе — развиках се аз с все сила, надявайки се да надвикам вятъра и тряскащата се врата, — майка ми иска да отидете при нея.

Докторът отдръпна рамото си от мен.

— Остави ме — промърмори той. По челото му проблеснаха ситни капчици пот.

Отново го раздрусах, този път по-силно.

— Майка ми настоява да дойдете.

— Остави ме сам — пак се размърмори той, като тежко се завъртя към другата страна на койката. — Нищо по-добро не мога сега да направя.

— Докторе, на мама й е много зле. — Вече го друсах с двете си ръце. — Каза веднага да дойдете.

— Хм… Ама ти кой си? — Отново се превъртя и вдигна длани, за да разтрие очите си. Бутилката с трясък падна и се търколи на пода.

— Майка ми е зле.

— А?… За бога, защо крещиш така? — Докторът избърса слюнката от брадата си с опакото на ръката си, след което се надигна на лакти и впери в мен смаян поглед изпод наполовина спуснатите си клепачи. — Ама ти кой беше?

— Виторио.

— Така ли? Я се погледни! Отдръпни се, целият капеш, ще ми намокриш костюма. — Започна да се надига едва-едва от койката. — Какъв си палавник. Ами как се престраши да излезеш в такова време? И на всичкото отгоре по пижама. А при този толкова силен вятър дори вратата не си затворил. Да не си роден в обор? Кой каза, че си? Виторио?

— Виторио Иноченте. Майка ми е зле, каза да дойдете при нея.

— Зле ли е? — Докторът с гримаса на лице замислено потри тила си. — Сигурно е заради времето. Иди и затвори вратата, за бога. Мъчи ме главоболие, способно и кит да умъртви.

— Не можах да я затворя — опитах се аз да му обясня. Вече започвах да треперя от студ. Сякаш хиляди чукове блъскаха по тялото ми.

Докторът най-после се надигна с ругатни и се заклатушка към вратата.

— Не беше ли ти синът на онази, бременната, която се мисли за принцеса? Виж сега каква бъркотия е по пода. — Той успя да затвори вратата, като силно я натисна с рамото си. Вътре веднага утихна, дори висулките на свещника отчасти се успокоиха и намалиха ужасното си дрънчене. Облегнат отвътре на вратата, докторът измъкна една малка бутилка от вътрешния джоб на сакото си и пое една глътка от златистата течност в нея, след което пак се опъна на койката.

— Ей, какво е това? — Той с труд се надигна на койката и пусна ръка към обувките си на пода. — Чорапите ми се намокриха. По дяволите!

— Мама ми каза да ви повикам — повторих аз, въпреки че зъбите ми тракаха. — Каза да ви спомена за болките й. Мята се нагоре и стене, като че ли в следващия миг ще умре. А преди това много повръщаше и стенеше след това. И аз много повръщах, ама никакви звуци не издавах или поне не като нея.

— Стонове ли? Я се погледни? Излязъл си бос. Сам ще си виновен, ако умреш от пневмония. — Сега той се изправи и се насочи към една друга врата, разположена в противоположния край на вратата, от която бях влязъл. — При буря всички се разболяват, ако не са свикнали да пътуват по море, така че нищо тревожно няма. Ще ти дам едни хапчета. Днес за всичко си има хапчета — за запек, за диария, за малария или за махмурлук. Съвсем скоро въобще няма да има нужда от лекари, а само от аптекари.