Джералд Даръл - Шепнещата земя

— Смятах, че ви интересува.

— Интересно ми е — отвърна Джеки, — но не когато ям. Предпочитам да получавам подобна информация в друго време.

Когато човек привикне с невероятните размери на южните морски слонове, веднага започва да обръща внимание и на други особености. Първото нещо, разбира се, са смешните му задни части. Южният тюлен (всъщност морският лъв) има добре развити задни крайници, така че, когато ходи, той се изправя на четири крака и се движи като куче или котка. Морският слон обаче е същински тюлен, задните му крайници са малки и съвсем безполезни и завършват със смешни перки, наподобяващи празни ръкавици. Морските слонове се придвижват като огъват вълнообразно масивния си гръб и си служат само с предните перки. Този начин на движение е бавен и тромав и на човек просто му става болно да гледа.

Цветът на животните от стадото беше различен. Кожата на стария мъжки имаше красив тъмносив цвят, изпъстрен тук-там със зелено. Младите и женската бяха много по-светлосиви. Малките не бяха голи и с плътни кожи като своите родители, а носеха прекрасни кожухчета в сребристобял цвят, гъсти и плътно прилепнали като плюш. По кожата на възрастните имаше много гънки и бръчки, също като че имаха нужда от питателна храна, за да я загладят, затова пък закръглените и блестящи малки изглеждаха като току-що напомпани с велосипедна помпа и при най-малкото невнимание ще полетят във въздуха.

От гледна точка на операторската работа стадото морски слонове беше труден обект за снимане. Те не искаха нищо друго, освен да спят. Не правеха и никакви движения, като изключим това, че отваряха и затваряха огромните си ноздри при дишане и от време навреме някой от тях загребваше мокър чакъл и го посипваше върху гърба си, но и това се правеше без предварително предупреждение и аз изгубих немалко време, преди да заснема всичко това на лента. Понякога някой от морските слонове се изгърбваше, без да отваря очи, и забиваше нос в чакъла като същински булдозер. Дори когато запечатах всичко това на филмовата лента, все ми се струваше, че морските слонове не са изявили достатъчно добре себе си — липсваше каквото и да е движение, което в края на краищата е един от необходимите елементи на киното. Една от необикновените особености на морските слонове е гъвкавостта на гръбначния им стълб. Независимо от своята маса и дебелина те са способни да се огъват назад като обръч, докато главата опре повдигнатата им опашка. Блъсках си главата как да ги накарам да покажат всичко това, за да го заснема, а не само да лежат безчувствени като пушачи на опиум. Накрая успяхме да постигнем това със стария мъжки чрез много прост начин — хвърляхме с шепи чакъл върху опашката му. След първата шепа чакъл той леко се размърда и въздъхна дълбоко, без при това да отваря очи. Втората шепа го накара да отвори очи и да ни огледа с леко учудване. При третата шепа той вдигна глава, отхвърли назад муцуна, при което тя се нагъна като хармоника, отвори уста и издаде свистящ рев след това отново се повали върху чакъла, като че изнемощял от толкова много усилия и отново заспа.

В края на краищата обаче нашата бомбардировка му подейства на нервите. Всичко това, разбира се, не му причиняваше никаква болка, но непрестанната каменна градушка върху задните му части, когато се мъчеше да заспи, се оказа крайно неприятна. Той неочаквано се разсъни напълно, изправи се, вдигна право във въздуха глава и заприлича на латинската буква „J“, после отвори широко уста и издаде продължителен свистящ рев, необикновен звук, характерен по-скоро за влечуго, отколкото за такъв грамаден бозайник. Той се изправи така четири пъти и когато видя, че това не оказва никакво вредно влияние върху нашия морален дух, постъпи така, както постъпват в тежки минути всички тюлени: избухна в плач. От очите му рукнаха огромни мътни сълзи и се застичаха печално по муцуната му. Той се излегна с цял ръст върху чакъла и започна да се придвижва заднешком към морето подобно на гигантска гъсеница. Изкриви тяло от огромните усилия, които правеше, а мазнината върху гърба му се нагъна на вълни. Най-сетне с последен жаловит рев, целият облян в сълзи, той влезе във водата, връхлитащата вълна се разби в плещите му и го обгърна в бяла пяна. Останалите морски слонове се разтревожиха от изчезването на своя господар, повдигнаха глави и впериха обезпокоените си погледи в нас. След това едно от малките изпадна в паника и заогъва тяло към морето, а по бялата му муцунка непрестанно се стичаха сълзи. Това преля чашата на търпението на останалите животни. Не измина и минута и цялото стадо се втурна към морето като огромни ларви, плъпнали към парче сирене.