Джералд Даръл - Шепнещата земя

Най-напред привличаха вниманието възрастните мъжки, защото бяха много масивни. За пръв път виждах животни с такъв горд и необикновен вид. Те седяха с вдигнати към небето муцуни, така извили назад косматите си вратове, че мазнината им се надипляше на гънки. Тъпите им носове и тлъстите като че пиянски муцуни гледаха към небето с цялата надута арогантност на Тантурко от илюстрациите на Тениъл. Имаха тела като боксьори — огромни и мускулести рамене, които, постепенно изтъняваха към стройните задни части и завършваха съвсем неподходящо с два смешни крайника с дълги и тесни пръсти с ципи помежду им. Създаваше се впечатление, че южните тюлени по известни само на тях причини носят по чифт много елегантни плавници. От време на време върху пясъка виждахме по някой заспал мъжки. Той мърмореше нещо насън, похъркваше и размахваше насам-натам своите големи плавници, като изпъваше тънките си пръсти с изяществото и изтънчеността на танцьорка от остров Бали. Когато ходеха, техните огромни и прилични на жабешки лапи крайници стърчаха в разни страни, а тялото на животното се подрусваше в ритъма на румба и всичко това беше безкрайно смешно. Цветът им се менеше от шоколадов до тъмножълт, преливащ в червеникавокафяв по окосмените части на раменете и вратовете. Поради това те приятно контрастираха на своите много по-дребни съпруги, облечени в сребристи и златисти кожухчета. Огромните и несръчни мъжки приличаха на същински танкове, затова пък жените им бяха стройни, кръшни и съблазнителни, с красиви, изострени муцунки и големи сантиментални очи. Истинско превъплъщение на женственост: грациозни, изящни, прелестни, кокетливи и в същото време нежни. Същински небесни създания. Реших, че ако изведнъж се случи така, че се превърна в животно, бих предпочел да стана южен тюлен, за да се наслаждавам на такива великолепни съпруги.

Макар и да имаха на свое разположение бряг от шест мили, животните предпочитаха да лежат в плътна група, заемаща не повече от четвърт миля дължина. На мене ми се струваше, че ако се разположеха малко по-нашироко, всички безпокойства в колонията щяха да се намалят наполовина, защото, натъпкани по този начин, мъжките постоянно се безпокояха за своите жени и в колонията избухваха непрестанно дрязги. Според мен причината в много от случаите бяха женските. Веднага след като си помислеха, че съпрузите им не ги наблюдават, те изпълзяваха с грациозни вълнообразни движения по пясъка към съседната група, сядаха там и отправяха разнежени погледи към мъжкия. Мъжкият южен тюлен не е непоколебим пуритан, за да устои на призива на такива умоляващи и нежни очи. Преди обаче женската да успее да извърши измяна, „законният съпруг“ преброяваше на бърза ръка своите жени и откриваше, че са с една по-малко. Той се оглеждаше и се спускаше моментално след нея, като огромното му тяло разпръскваше встрани чакъла, а от устата му, въоръжена с два големи бивни зъба, се изтръгваше продължителен лъвски рев. Когато я достигаше, той я сграбчваше за задната част на врата и жестоко я разтърсваше. После с едно рязко движение на главата я подхвърляше презглава по пясъка към останалите жени от своя харем.

В това време другият мъжки също изпадаше в нервно напрежение. Недоволен от това, че съперникът му е приближил твърде много до неговите жени, той също се втурваше с отворена уста напред, издаваше страхотни бълбукащи ревове и двамата започваха да се бият. По-голямата част от тези битки бяха на шега, известно време те отваряха уста, ревяха и се подбутваха, докато успяваха да защитят честта си. Понякога обаче и двамата мъжки се ядосваха и тогава ставаше невероятно и страшно — двете масивни и подпухнали животни се превръщаха в бързи, ловки и безпощадни борци. Чакълът се разхвърчаваше встрани, когато грамадните животни започваха да се хапят и налитат към тлъстите си вратове и кръвта им бликаше върху възхитените им жени и деца. Една от любимите маневри по време на тези двубои се състоеше в това единият противник да наближи с вълнообразни движения другия и да заклати глава от една на друга страна, така, както боксьорите правят своите лъжливи движения. Приближавайки по този начин, той се хвърляше напред върху противника и се опитваше да го захапе отстрани или отдолу и да разкъса дебелата кожа на врата му. Вратовете на повечето стари мъжки бяха украсени с пресни рани или бели драскотини, а на един от тях видях рана, направена като че от сабя — раната бе дълга около петдесет и дълбока около петнадесет сантиметра.