Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Духовната култура на скордиските остава за нас засега непозната поради липсата на известия в историческите извори. Данните, които дава археологическият материал, са незначителни и те бяха вече разгледани.

Територията, от която са тръгнали келтските племена на юг, не е посочена в античната литература. Както вече казахме, въз основа на известните ни събития от периода, предшествуващ голямото нашествие, също опирайки се и на археологическия материал, ние смятаме, че изходната позиция и мястото на събирането на келтите преди похода им на юг се е намирало в Долна Панония. Там също са се върнали остатъците от голямата армия на Брен. Оттам те отново са тръгнали и през следващата година (277) на юг. Така можем да допуснем, че първоначалните земи, в които са се заселили скордиските, е била Долна Панония. От тази база те започнали бавно разширяване във всички посоки. Този процес добре проследяваме в информацията, запазена у Страбон , относно земите, обитавани от скордиските:

„Скордиските живеели покрай Истър, разделени на две части: тъй наречени великоскордиски и малоскордиски; първите живеели между две вливащи се в Истър реки, Ноар, който тече покрай Сегестика, и Марг (някои го наричат Барг); малоскордиските живеели отвъд тая река в съседство с трибалите и мизите. Скордиските владеели и някои от островите и се усилили дотолкова, че се прострели дори до илирийските, пеонските и тракийските планини, та завладели и повечето от разположените в Истър острови. Техни градове били Хеодат и Капедун.“

Това единствено пълно известие в античната литература за границите на скордиските ще допълним с информацията, извлечена от археологически и други извори. Тук няма да разглеждаме промените, настъпили в техните граници в резултат на наказателните експедиции на римските легиони.

Западната и южната граница на скордиските може да се очертае въз основа на разпространението на обекти, характерни за това племе. От запад те граничат с тавриските и между тези две племена се простирала територия с дължина около 100 км, в тези времена рядко населена. Това показва, че скордиските са стигнали до възвишенията Папук и Теций в Славония. На юг нямаме толкова добре проучени райони. Съществуващата през III–I в. пр.н.е. в планинските масиви на днешна Босна и Херцеговина и Южна Сърбия илирийска култура, а също и разпространението на обекти, характерни за скордиските главно в низинните райони, ни кара да приемем твърдението на Страбон, че те са достигали до илирийските планини. Разпространението на предмети, характерни за скордиската култура и върху илирийска територия, кара някои изследователи да смятат, че е възможно да са съществували някакви поселения на скордиските и върху илирийска земя. Според нас, както споменахме, това е било резултат от културното влияние на келтското племе.

Южната граница на скордиските в своята източна част е съвсем неясна за нас, защото, ако е вярно сведението на Страбон, би трябвало да разпрострем присъствието на скордиските по цялата долина на р. Морава, т.е. действително те да граничат с Пеонските планини. Тяхното присъствие в долното течение на р. Морава е засвидетелствувано от античните автори, археологическите извори и топонимията.

Борбите на скордиски и бастарни с дарданците със сигурност са довели до опустошаването, а може би и до подчиняването на част от територията на дарданците (те са живели по средното и горното течение на р. Морава и на запад от него). Ние смятаме, че земите на скордиските са се разширили на юг. Археологическите материали от този район (средното течение на р. Морава и р. Нишава) са малобройни и най-често това са случайни находки. Не познаваме от тази територия погребения, характерни за скордиската култура. На този етап на проучванията не можем да отговорим на въпроса, дали средното течение на Морава с било заселено от скордиски. Но правдоподобно е предположението, че то се е намирало под политическия контрол на това племе. Споменаването от Апиан на дарданците като участници в похода на скордиските в Македония и Гърция (84 г. пр.н.е.) свидетелствува, че това племе още не е било унищожено по време на настъплението срещу него от страна на бастарни и скордиски около средата на II в. пр.н.е и е продължавало да обитава своите земи чак до завладяването им от римляните, но вероятно е било политически подчинено на скордиските.