Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Керамика. В състава на глинените съдове на скордиските най-голям процент представляват формите, характерни за латенската култура. Те се развиват според нейните канони ( рис. 32). Съотношението им към другите съдове не се променя през целия период на развитието на скордиската култура. Освен тези форми срещаме също и съдове, характерни за местните балкански култури (кани, паници, големи груби съдове и др.). Значителен процент в керамичното производство на скордиските заемат съдовете, правени по образец на елинистическата керамика (кантароси). Сивата керамика, широко разпространена по това време из цяла Европа, при скордиските била орнаментирана с щемпелуван орнамент, характерен предимно за латенската култура.

Металопроизводство. Скордиските, заселили се между племена (трибали, илири) със стари традиции в металопроизводството, също развивали този отрасъл на стопанството и постигнали в него значителни успехи. От откриваните предмети, произвеждани от майсторите-скордиски, личи високото ниво, постигнато предимно в обработката на желязо. Асортиментът на производството на метални предмети е много богат: съдове, въоръжение, накити, бронзова пластика, оръдия на труда и др.

Между металните съдове, открити на територията на скордиските, срещаме различни форми: ситули, фиали, симпулии, паници ( рис. 33). Те са също с различен произход. И. Тодорович, изследовател на културата на скордиските, разделя тези съдове на три групи: 1) наследени от местното население; 2) импортирани от гръцкия или римския свят; 3) скордиско производство.

Местните майстори произвеждат главно въоръжение, накити и дребна метална пластика. Това констатираме не въз основа на откритите производствени центрове или оръдия на труда, защото по-пълни проучвания по този въпрос още не са правени, а въз основа на типовете и видовете произведения. Въпреки че имат редица общи елементи или направо са характерни за латенската култура, има и предмети, които се отличават с много белези, типични само за скордиските.

Украшения. Украшенията, носени от скордиските жени или мъже (фибули, торкви), се развивали според каноните, приети в латенския свят. Тук различията са много малки. Нередки са и случаите на производство на накити, възприети от местното население: астрагални колани ( рис. 34), наушници и други, или пък въз основа на образци от други култури (дакийска, на населението от Голямата унгарска низина — някои типове фибули, игли и др.).

Значително повече локални форми виждаме в развитието на скордиското въоръжение. Развитието на този вид метално производство е подвластно на каноните, типични за латенската култура. Най-представителната група от въоръжението са мечовете, често имащи елементи, характерни само за скордиските. Това са: украсяването на ножниците с растителни мотиви ( рис. 35), щамповането на мечовете с марки на производителите ( рис. 36) и др. Трябва да споменем един пример за бързото пригодяване на майсторите-скордиски към изискванията, продиктувани от бойното поле. По време на честите боеве с римските легиони станало наложително пригодяването на начина на воюването на келтите към този на римляните. Келтският меч е добро оръжие за сечене, но не и за мушкане, докато римският гладий е пригоден и за двете действия. Откритият меч в некропола при Карабурма показва как скордиските разрешили този проблем ( рис. 37). Този меч е дълъг 49 см (при средна дължина на келтския меч от II–I в пр.н.е. — 0,8–1 м) и широк 4,5 см. Острието е подсилено с три ребра. Освен тези отличия мечът има всички елементи, характерни за къснолатенските мечове. Само чрез дължината той се приближава до римския гладиус, а трите надлъжни ребра осигуряват неговата твърдост.

Келтският щит, подобно на мечовете, е вторият типичен компонент на галското въоръжение. Голяма роля в разпространението на тези щитове на Балканския полуостров изиграли скордиските. Скордиските значително по-често от останалите келти украсявали умбото на щита с врязан орнамент, пластични ребра и т.н. В началото на I в. пр.н.е. в латенската култура се появява нов тип умбо — с кръгла форма. Кръглите умба, произвеждани от скордиските, се отличават с по-големите си размери и специфичен начин на украсяване (изрязване на периферията, пластични ребра) от другите райони на латенската култура ( рис. 38).