Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Другите видове въоръжение, откривани в селищата и некрополите на скордиските, не са типични за латенската култура и много от тях често са типове, възприети от местното население. Гореказаното се отнася за някои видове върхове за копия, ножове, юзди, стрели и т.н.

Метална пластика. Известни са четири бронзови фигурки на конници и предмети, украсени със зоо- или антропоморфни сюжети (фибули, метални пояси и др.) ( рис. 39). Стиловите особености на тези предмети позволяват те да бъдат отнесени към латенския културен кръг. Една от фигурките (от Кладово) е представена с ризница от железни пръстени.

Разглеждането на проблемите, свързани с металопроизводството при скордиските, ще завършим с характеристика на монетосеченето. До II в пр.н е в обръщение били чужди монети — на Филип II, Александър III, Лизимах, Атина I период и други. Оттогава скордиските започнали да секат свои златни и сребърни монети, копирайки, както в цяла Източна Келтика, типовете монети на Филип II ( обр. 30). От I в. пр.н.е. качеството на монетите значително се влошило. Монетосеченето на скордиските свършило заедно със завладяването на техните земи от Рим.

Обществената структура на скордиските е позната само в общи линии поради оскъдната изворова база. Това са няколко известия в античната литература и малобройни данни, извлечени от археологическия материал.

Трябва да се предположи, че след завръщането си от Гърция част от галатите се заселили в Подунавието и запазили обществената структура, която съществувала преди нашествията от 280–277 г. пр.н.е. Това предположение се потвърждава от запазеното известие у Атеней , който съобщава, че до мястото, от което келтите тръгнали, ги довел Батанат и от този момент те се наричат потомци на Батанат. Тази информация показва, че при скордиските съществувал династичен дом. Като допълнително доказателство за съществуването на аристократична прослойка можем да приведем богатите погребения, открити на територията на скордиските.

Въпреки че нямаме повече данни за аристокрацията при скордиските въз основа на сравнението с другите келтски племена, може да се възстанови механизмът на управлението им. Съществуващата аристокрация при поход е избирала вожд, който имал абсолютна власт. В мирни времена за върховен орган на властта бил избиран също вожд. Вероятно значителна роля в духовния и обществения живот на скордиските играли друидите, за присъствието на които при скордиските няма никакви сведения в античната литература. Като имаме пред вид, че тези келтски свещеници са съществували в Галатия (Мала Азия) дори и след завладяването ѝ от Рим, то почти с пълна сигурност можем да допуснем присъствието им и при скордиските, живеещи в непосредствена близост с основната територия на латенската култура.

Тази обществена структура се променила много бързо заедно с икономическото развитие на скордиските. Образуването на градове на тяхна територия, за които говори Страбон, усилването на икономическата и политическата мощ довеждало до установяване и на по-мощна, постоянна царска власт. Този процес е известен и при други келтски племена.

Втората по значение прослойка в скордиското общество били воините. Това е резултат от значението, което скордиските отдавали на военното дело, за което и свидетелствува тяхната политическа история.

Основната маса на скордиското общество съставлявали свободните селяни, занаятчиите и търговците. Селското стопанство било на високо ниво. Използували се например ралото с метален палешник, въртящият се хромел и др. Значението и размерите на производството на различните занаяти вече подчертахме, разглеждайки материалната култура. За съжаление досега не знаем откъде скордиските са се снабдявали със суровини. Дали от Босна, както допуска югославянинът З. Марич, или пък от Западна Стара планина, за което свидетелствува насоката на тяхната експанзия и съществуването на селища на т.нар. мали скордиски на изток от р. Морава.

За отношението на скордиските към военнопленниците има сведения, запазени в античната литература. Античните автори разказват, че скордиските убивали робите, поднасяйки ги в жертва на своите богове. Този обичай е известен при много келтски племена. Други сведения за съществуването на роби при скордиските не са известни.

Скордиското общество се е намирало в първия етап на своето развитие, в стадия на военната демокрация, който бързо еволюирал през II в. пр.н.е. към раннокласово общество. Не е изключено освен общата тенденция в развитието на келтското общество да са изиграли роля в тази еволюция и обществените структури на местните племена, които вече през V–IV в пр.н.е. били достигнали нивото на раннокласовото общество.