Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Политическата активност на скордиските е била придружена и с културна и икономическа експанзия. Тя ще бъде по-подробно разгледана по-долу.

В междуречието на Сава и Драва, т.е. на територията, която със сигурност е била заселена от скордиски, са зарегистрирани два вида селища — открити и укрепени. В откритите селища са се намирали правоъгълни полуземлянки със средна големина 2 х 6 м, съставени от едно или повече помещения. В укрепените селища са открити също подобни постройки. Засега няма изцяло проучено открито селище на скордиски. Повече внимание в археологическите проучвания е отделено на укрепените селища. Те са разположени на естествени възвишения в низината, по високите брегове на реките или върху селищни могили ( рис. 28). Имат елипсовидна или кръгла форма. Често са подсилвани с повече от един укрепителен пръстен (напр. градището при Стари Сланкамен, укрепено с два земни вала и с палисада върху тях), а третият пръстен представлява каменна стена, широка 1–1,2 м, направена от ломени камъни. Разкопаните от археолозите градища често са определяни като опида, термин, употребяван в археологическата литература за споменатите в I глава латенски градове. Тези градища обаче нито по големина, разположение и вътрешна планировка, нито по характера на укрепителните съоръжения наподобяват латенските опида. Укрепените селища на скордиските са подобни на селищата на илирите и траките и техните корени трябва да се търсят в старата балканска традиция. Още повече, че на някои от тези крепости са открити укрепления на местното илирийско население от периода преди настаняването на скордиските.

Некрополите на скордиските са значително по-добре изследвани. Разполагаме с няколко некропола с по няколко десетки гробове (Осиек, Югославия, и от кварталите на Белград — Роспи-Чуприя и Карабурма), проучени по време на системни археологически разкопки, както и много единични, случайно открити погребения. Общо са известни над 200 погребения от интересуващата ни територия. От всички погребения около 50 са извършени чрез трупополагане, обичай, характерен за ранните фази на латенската култура ( рис. 29). Останалите погребения са извършени чрез трупоизгаряне. Те се появяват в първата половина на III в. пр.н.е. Всички гробове са плоски. Информацията, с която разполагаме за няколко могилни погребения, е несигурна. Този тип гробни съоръжения не е характерен за скордиските. Вероятно както при тавриските (съседи на скордиските от запад), келтите се погребвали около съществуващи вече могили, издигнати по-рано от местното илирийско население. Във всички гробове са открити дарове, състоящи се от глинени съдове, украшения, въоръжения, а по-рядко и оръдия на труда, метални съдове, импортирани предмети от елинистическия свят и др. Количеството на гробните дарове е различно. Срещат се бедни погребения — само глинени съдове и малко украшения — и много богати с импорти, пълно въоръжение или богати накити.

Отделен проблем представляват четири погребения със сложени в тях скелети на коне или само части от конска сбруя. Тяхната хронология е различна. Най-ранното се датира в ЛТ Б 1(Вуковар — Югославия), а най-късното от Августово време (Земун — Югославия). Две от тези погребения са извършени чрез трупополагане (Вуковар, Карабурма), а едно чрез трупоизгаряне (Земун). Една юзда произхожда от унищожени гробове (Оджаци — Югославия).

Латенските гробове, в които има погребан кон или са сложени негови символи (юзди, шпори и т.н.), са много редки след IV в. пр.н.е. Засега подобни погребения, също четири на брой, са от Трансилвания и се смята, че те са резултат от влиянието на местното население. В латенската култура погребения с коне се срещат единствено в ранната фаза на нейното развитие (ЛТ А), и то само в богатите погребения. От момента, когато стават характерни за латенската култура плоските гробове (ЛТ Б), такива погребения не се срещат.

Тези четири погребения от територията на скордиските обръщат внимание върху значението на коня в живота или по-точно във военното дело на това племе. Атакуващите елинистическия свят в началото на III в. пр.н.е. галати били пехотинци, а конницата, влизаща в състава на келтската армия, представлявала малък процент. Тя се състояла от тройки — благородник-конник с двама слуги, които му помагали в боя — т.нар. тримаркизия. Във войската на Брен от 160 000 души конници са само около 20 000 души (благородници без слугите). А в надписа от 119 г. пр.н.е., открит в гр. Лете в Македония, в който се говори за нашествието на галите (вероятно скордиските), те са споменати като конници ( рис. 30). Тази промяна в състава на армията, а оттам и в начина на воюване, настъпила под влияние на балканските племена, известни със своята отлична конница (напр. трибалите). Като потвърждение на гореказаното можем да посочим откритите в земите на скордиските юзди, характерни за тракийската култура (напр. гроб 16 от некропола в Карабурма) ( рис. 31).