Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Токайско вино ли? — От години не е виждала унгарско вино. — На сватбеното ни тържество пихме такова — обяснява тя, въртейки бутилката в ръцете си. — Много щедро от твоя страна. А заешкото ще ни разнообрази от конското месо. В момента не успявам да намеря нищо друго. Прекрасен подарък. Благодаря ти.

— Удоволствието е изцяло мое. — Тони понижава глас. — Как си? Имам предвид… наистина?

— Съжалявам — отвръща Силвана, отчаяно търсейки начин да смени темата. — Дори не ти предложих да ти взема палтото. Дай, нека ти помогна.

Тя почти изплаква, когато ръката му се докосва до китката й, и се радва, че е оставила виното, защото със сигурност щеше да го изпусне.

— Ах, колко е тежко — промълвя тя, щом поема палтото. Случайно ли беше това докосване, начинът, по който пръстите му се отпуснаха върху кожата й? Въобразява ли си? — Вълна е, нали? Важното е тъканта да е качествена. — Чува се как плещи глупости като идиотка, но мълчанието би било по-лошо. — Ами ето го палтото ти, а аз… аз не съм те виждала от… от…

— От парка?

— Да, точно така. — Силвана въздъхва. Забележително е как този мъж винаги успява да й довършва изреченията.

Тони се навежда към нея.

— Не исках допълнително да усложнявам живота ти, така че аз…

— Привет, Тони!

Гилбърт е застанал на вратата на гостната.

— Радвам се да те видя, Гилбърт.

— Е какво, няма ли да влезеш за едно питие? — казва Гилбърт през смях. — Или си имате тайна приказка там отвън?

— Тъкмо идвахме — уточнява Силвана и влиза след Гилбърт в гостната, а Тони затваря вратата след нея.

— Тони — поздравява го Дорис през мъгла от цигарен дим. — Не сме те виждали напоследък. Да не би пак да не ти е провървяло? Какво продаваш под тезгяха тези дни? Сняг на ескимосите ли?

— Здравей, Дорис. Не, не мисля, че все още имат недостиг на сняг. Януш, тъкмо казвах на Силвана, че съм ви донесъл заек. И бутилка вино към него.

Силвана вижда как лицето на Януш грейва от радост, щом взема бутилката в ръце.

— Токайско? Силвана, видя ли го?

— Вино, а? — обажда се Гилбърт. — Много изискано. Аз лично предпочитам бирата.

— Или чаша хубав сайдер — допълва Дорис.

— Може и водка да предпочетеш — казва Тони. — Следващия път. Имам връзки на доковете. Моряците носят разни неща за продан. Убеден съм, че мога да ти намеря водка.

Януш държи бутилката така, че Гилбърт и Дорис да могат да я огледат.

— А, не, не. Аз много харесвам това вино. Ще го пазим за специален случай. Тази вечер ще пием шери. Искаш ли едно?

— По-добре да не напиваш бавачката — смее се Дорис.

— Ще прибера тези неща в кухнята — казва Януш. — Силвана, налей на нашия приятел едно питие, моля те.

— Не, благодаря — отвръща Тони. — Дорис е права. Ако ще гледам децата, по-добре да съм с бистър ум.

— Тогава може би чаша чай? — пита Януш. — С кифличка със стафиди?

— Не, нищо за мен. Благодаря.

Силвана гледа как Тони се усмихва на всички тях. Трябвало е да стане политик. Държи всички в малкия си джоб. И нея също. Влиза и излиза от живота й, все едно е кукла, която той може да вдига и пуска на пода, когато му се прииска.

— На мен ще долееш ли? — пита Гилбърт. — Заек, а? Не съм кусвал заек от доста време. Дорис, преди ти правеше превъзходно заешко задушено, помниш ли?

— Понякога ти се чудя гледаш ли изобщо какво ядеш. Ядохме заек миналия месец. Взехме го от едно момче, което работи в Шангри Парк.

— Как можах да го забравя? А намирал ли си картофи напоследък? Дорис се реди на опашка пред Кооперацията с часове онзи ден.

— Висях там с часове! Не ви ли влудява това? Бихме се с Хитлер в продължение на шест години и имахме колкото си искаме картофи. Войната свършва и не остана пукнат картоф. Нямаме даже и хубава риба, да я опържа с картофи. Нещата няма как да станат по-зле, слушайте какво ви говоря.

— А ти как успяваш да си караш колата, Тони? — пита Гилбърт. — Още ли взимаш бензин на черно?

Разговорът винаги е един и същ. Недостигът на това или онова и как правителството разочарова народа. Понякога Силвана си представя как им казва да млъкнат. Да спрат да дрънкат, както би казала Дорис. Да си затворят устите веднъж завинаги.

— Ливърпул са първи в дивизията — казва Тони, който си дава вид, че не е чул въпроса на Гилбърт. Силвана забелязва колко старателно сменя темата. Януш се връща в стаята.

— Ти какво ще кажеш? — пита го Тони. — За тях ли си?

— Аз предпочитам крикета.

— Аз съм за Ипсуич Таун — включва се Гилбърт разпалено. — Трябва да подкрепяме нашите момчета. Те са в средата на Трета дивизия и минават напред. Някой ден ще накарат Ливърпул да се поизпоти.