Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Не мога.

— Силвана, трябва да те видя. Не мога да се преструвам повече.

Силвана отчаяно иска да избяга от погледа му. Усеща как той обхожда косата й и горната част на роклята й. „Аз съм домакиня, иска да му каже. Не героиня от филм.“

— Невъзможно е. Питър е в стаята.

— Той спи. Следващата седмица. Във вторник. Ще бъда пред портала на училището. Ще дойдеш ли?

Тя няма възможност да отговори. Вратата се отваря и двамата поглеждат натам.

— Да ти предложа нещо за пиене, Тони? — пита Януш, докато влиза вътре. — Чаша чай? Или може би вино или шери?

Застанала между двамата мъже, Силвана може да долови овладяното недоволство на Януш към нея.

— Питие преди лягане — отговаря Тони, който се преструва, че не забелязва студения полъх, появил се с влизането на Януш. — Чудесна идея.

И ето ги там тримата — Тони говори с ръце и жестикулира пред въображаема публика; Януш държи ръцете си мирно зад гърба и говори за работа и за времето; Силвана мести празен поглед към огъня, полицата над камината, вратата, спящото телце на Питър до огнището, мястото над дясното рамо на Тони, свивката на лакътя му. Ъгъла на бюфета зад главата му.

— Тъкмо питах Силвана дали не искате другата седмица да изведем момчетата на разходка в гората след училище.

— Не мисля, че ще имаме време — казва Силвана, опитвайки се да звучи спокойно.

— Е, добре, ако имате. Ще се радвам да излезем всички във вторник.

— Не знам дали ще успея — намесва се Януш. — Ще се опитам, но в момента ни сменят работното време. Може пак да премина на нощни смени.

— Ах, ами тогава ще изчакаме да се освободиш, Ян.

— Не, не ме чакайте. Сега се опитвам да взема колкото може повече допълнителни часове. Всъщност надявам се да ме повишат. Но Силвана може да дойде с Аурек. Знам, че на него му липсваше играта с Питър. Какво ще кажеш, Силвана?

— Не знам. Може би. Моля да ме извините — казва тя и потърква очи. — Уморена съм. Мисля да си лягам.

— Значи ще ви видя с Аурек във вторник?

И двамата с Януш я гледат.

— Не тази седмица. Може би друг път, когато Януш не е на работа.

Тя се изнизва през вратата и бързо се качва по стълбите, решена тази нощ да спи в леглото на Аурек.

Докато си мие зъбите и лицето, се старае да не се поглежда в огледалото. Не използва крема си за лице. Усеща го някак сухо и раздразнено. И косата си няма да разреши тази вечер. Доволна от малките наказания, които си отсъжда, тя сваля новата си рокля и я полага внимателно на стола в спалнята, като приглажда плата с ръка. В крайна сметка роклята няма вина за нищо. А е и нова. Не носи нищо в себе си — освен възможното начало на нейния крах.

Влиза в стаята на Аурек и се намества на леглото. Чака сънят да я привика. Моли се да не сънува Полша. Аурек се върти насън и премята ръце върху нея, усеща горещата му кожа на врата си.

Намеренията й винаги са й били ясни. Да даде на Аурек баща. Ако момчето е в безопасност, значи тя също е в безопасност.

— Имам си теб, скъпи мой — шепне му и знае, че той е този, който я крепи. В бурните води, по които сякаш се носи сега, детето е като спасителен сал. Колкото и да се опитва, не може да се отърси от този образ. Плаването в тъмни води. Но не мокрите й мисли я притесняват сега, а това, че знае със сигурност — както момчето е онова, което я задържа на повърхността, така то е и това, което я тегли надолу.

Силвана се събуди и видя някакъв възрастен мъж да разтрива гърдите й със сняг. Гледката беше толкова нелепа, че тя затвори отново очи, но той продължи да я мачка и разтърсва, че повече не можеше да се прави, че не усеща. Имаше сняг в устата си и когато отново се пробуди и се сети за момчето, се опита да проговори, да попита мъжа къде е синът й, но думите не излизаха.

Следващия път, когато отвори очи, Аурек беше свит в скута й. Тя лежеше върху червения шезлонг, но той се намираше върху купчина дънери, натоварени на шейна; двамата с детето бяха завити с козя кожа и влачени през гората.

Стигнаха до една колиба, пред която лаеше куче, а две жени стояха и ги гледаха. Силвана се опита да съсредоточи погледа си, да види кои бяха те, но непрекъснато се отнасяше в лек полусън. Видя едната от жените да се навежда над нея и да взема Аурек. После самата тя беше повдигната и пренесена вътре в колибата, където я положиха на масата и съблякоха дрехите й.

— Мамо — обади се една от жените, — дали не трябва да ги пренесем по-близо до огъня? Студена е като камък.