Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Британците се оплакват от чуждестранните работници, но без нашите миньори щяха да загазят, не е ли така?

Колкото и да е въодушевена от тази мисъл, трябва да признае, че полските миньори не успяват да я стоплят. Носи два чифта чорапи, долна фуста, дебела пола от туид, две блузи и жилетка, но няма ефект.

Трепери и се тресе от студ.

— Хей, Аурек, внимавай в играта — казва Януш. Той е седнал на стола си до огъня, Аурек е на килима и двамата се опитват да наредят един пъзел. — Това е шалът на каубоя. Син е. Виждаш ли? Погледни картинката на кутията. Някъде тук трябва да има такова парче. Потърси за същия син цвят.

Силвана се чуди какво ли прави Тони, дали е с Питър в голямата къща на баба му и дядо му, близо до парка, и не реди пъзел пред огъня. Тя се отпуска назад в стола си. Не го е виждала от октомври, когато му каза за писмата. Трябва да е доволна. Животът й определено е по-лек, като не го вижда, но въпреки това чувства гняв. Как е възможно той да влезе и излезе от живота й така лесно?

Наблюдава как Януш търси подходящите парчета от пъзела, методично и неотклонно, докато Аурек реди дървените кубчета на малки кули.

— Време е за по чаша шери — предлага Януш, след като разтуря камарата на Аурек и слага последното парче от небето на мястото му. — Аурек, не. Не го пипай. Сега е завършен. Отиди да пуснеш радиото. Скоро ще излъчат речта на краля.

Тримата слушат радио, а Силвана отпива от шерито си. Има отвратителен вкус, така че тя преглъща бързо, нетърпелива да се извини и да се оттегли. Главата й тупти и тя копнее само да си легне.

— Нека да вдигнем наздравица за кралското семейство — продължава Януш. — И за нашия собствен син. Аурек, искаш ли да опиташ малко от шерито?

Когато зазвучава националният химн, Януш поглежда Силвана с очакване, но тя не помръдва. Сигурна е, че ако се изправи, ще падне. Януш става, решителен и сериозен. Вярата му в краля е трогателна. Дали пък просто не е твърде уморена, за да се подразни от постоянното му желание да се държи като безукорен англичанин? И тогава я изненадва Аурек, който скача на крака и отдава чест, докато слушат химна.

— Аз го научих на текста — казва Януш. — Хайде, Аурек. Пей с мен.

Това, да види как Аурек пее британския национален химн заедно с баща си, и двамата застанали мирно един до друг, а Аурек преминава в грачене и кучешки вой, кара Силвана да се разсмее, после да се закашля и задави, докато накрая не й се повдига и тя не повръща.

Януш намалява звука на радиото. Навежда се към нея и вади кърпичката си от джоба.

— Какво ти е?

Докато бърше устата си, Силвана си мисли, че Коледа е най-ужасното време от годината. Кара я да се чувства безпомощна.

— Искам да си отида у дома — смънква.

Януш отново се навежда и отмята кичур коса от очите й.

— Аз също — прошепва в ухото й. Или поне й се струва, че каза това. Поглежда го в очите.

— Весолих свят . Весела Коледа.

А после оставя Януш да я отведе до леглото.

Останалата част от празниците й минава като в мъгла. Повикан е доктор, който казва, че е пипнала грип. Усеща главата си неудобна и тежка като олово, а тялото й представлява нещо, от което би се отрекла с удоволствие.

През деня Януш се връща на работа и Дорис води Аурек на училище. Носи на Силвана говежди бульон и тоник „Истън“ — лепкав кафяв сироп, в който Дорис се кълне, а Силвана тихичко проклина. През цялото време, докато е на легло и се възстановява, тя има усещането, че Аурек й се изплъзва.

В градината светлината чезне. Дърветата са покрити със скреж. Разнебитената ограда изглежда сива на фона на замръзналия сняг с неговите ледени перлени нанизи, вкопчени в ръба й. Снегът по земята е сух и бял като буца захар. Този върху стария дъб, в дъното на градината, е със съвсем друг цвят. На фона на черния ствол на дървото изглежда синьо-бял като кърма.

Силвана отвръща поглед от зимната картина през прозореца и поглежда Аурек, който седи на кухненската маса. Дорис тъкмо го е довела от училище.

— Все още ли сте приятели с Питър?

Обещала си е да не го прави, но ето на.

— Наистина нямах предвид, че не можете да бъдете приятели, нали знаеш? Съжалявам за онова, което казах. Той е добро момче. Защо не го поканиш тук да си поиграете?

— Питър не идва на училище.

— Не е на училище ли?

— Учителката каза, че няма да се върне. Заминал е.

Значи е истина. Тони си е отишъл. А като си помисли, че едва не му разказа всичко. Аурек изглежда така, сякаш всеки момент ще заплаче. Неговият единствен приятел, а тя го е прогонила от града.