Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

Фермерът и съпругата му безмълвно приеха Януш в дома си. Дадоха му стая в задната част на къщата и му помогнаха да стигне до леглото с метална рамка, където той легна изпънат по гръб и се взря в напукания таван и тъмните греди, зачуден дали някога ще бъде способен отново да се движи свободно. Жената на фермера го покри с влажен чаршаф, като го спусна леко върху него, така че покри не само тялото, но и лицето му. Той примига под белия памучен плат и се почувства като труп, който полагат в ковчега.

Усещаше чаршафа тежък върху изгорената си кожа. Тъкмо когато се канеше да размърда вдървените си ръце и да го повдигне, нечии длани докоснаха лицето му и прегънаха чаршафа надолу. Погледна нагоре към девойка в жълта рокля. Цветът й му напомни за лютичетата, които растяха покрай реката в родния му град.

Той й се усмихна и макар че лющещата се кожа на лицето му бе пронизана от болка, не го беше грижа.

— Как се казваш? — прошепна той.

Тя се надвеси над него.

— Казахте ли нещо, господине?

Той преглътна и направи нов опит.

— Името ти?

— Елен — отговори тя. — Елен Лагард, господине.

В продължение на една седмица той беше на легло заради треската, предизвикана от слънчевия удар. Елен мажеше изгарянията му със зехтин и му даваше вода на малки глътки. Добротата й го караше да прелива от благодарност. Тя пукаше мехурите по гърба му и налагаше мехлеми върху отворените рани. Когато се наведеше над него, гърдите й полягваха за кратко върху неговите и по гръбнака му пробягваха тръпки. Можеше да подуши аромата й, миризмата на мускус, лъхаща от потта й. Пораждаше у него желание да се пресегне и да я докосне. Нощем чакаше нетърпеливо пукването на зората, когато тя идваше да го нагледа отново.

Веднъж на ден му помагаше да стигне до външния клозет, който представляваше изкопана дупка зад старата каменна къща. Елен го оставяше там с лопата и купа с пепел и той клечеше блажено в сянката на камъка, и размишляваше за простотата на живота в това семейство и спокойствието, което е открил в него.

Връщаше се през двора, а сред изсъхналата трева в краката му се разбягваха гущери, след като беше прекъснал слънчевите им бани. Наоколо спяха кучета, подпрели муцуни на протегнатите си лапи. До вратата на плевнята се бяха насъбрали пилета и лежаха в пръстта, за да се охладят, разперили перата на крилата си като пръсти. Елен също беше там, застанала с гръб към него, и помиташе стълбите на терасата.

Той забеляза как потта се стича по задната част на роклята й и прави летния десен по-тъмен. Тя се обърна и гърдите й се събраха една в друга, щом хвана метлата с две ръце и наведе глава, съсредоточена в работата си.

Януш се приближи към нея.

— Много е горещо за работа. Сигурно си жадна. Да ти донеса ли нещо за пиене?

Тя вдигна поглед и той взе метлата от ръцете й.

— Нещо за пиене ли? — попита тя с поруменели от жегата страни. После отиде до кладенеца в средата на двора и започна да дърпа дебелото въже, което висеше надолу към дълбините. Най-накрая се показа една метална кофа. Тя се пресегна и измъкна отвътре бутилка червено вино.

— Хубаво и охладено. Да пийнем заедно?

Коледата на номер двайсет и две ухае на зеле, печена риба и каламинов лосион. Те отварят подаръците си на Бъдни вечер, но Януш казва, че другата година ще го направят на сутринта на Коледа като останалите хора в Англия.

— Разбира се — отговаря Силвана, която е твърде изморена, за да спори, камо ли да мисли за следващата година. — Както пожелаеш.

Аурек получава велосипед „Ралей“ „втора ръка“ и обещание от Януш да го научи да кара. Силвана не иска момчето да кара колело. Страхува се, че ще падне и ще се нарани. Всеки път, щом погледне велосипеда, си го представя как пада. Не казва нищо обаче. Аурек го обляга на стълбището в коридора и излъсква спиците на колелата с носната си кърпичка.

Силвана дава на Януш кафяв хартиен плик с луковици на далии в дървени стърготини. Януш й подарява парфюм „Ярдли“ с аромат на английска лавандула. Тя отваря шишенцето и вдишва уханието, но то я кара да кихне.

Силвана настоява да подклаждат огъня и да поддържат къщата топла, след като докторът им е отпуснал допълнителна дажба от въглища заради Аурек. Снегът не е намалял и цялата страна е скована от студ. Тръбят го по всички вестници и радиа. Най-лошата зима от години. Тя казва на Януш, че трябва да се гордее — във вестника е прочела, че именно полските миньори във Великобритания работят от сутрин до вечер, за да осигурят притока на въглищни запаси.