Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Влизай вътре — казва на Аурек, който се олюлява до нея, отпаднал.

Януш стои на вратата на банята.

— Той се тресе. Сигурна ли си, че това е добра идея? Имаме аспирин. Не може ли да му дадеш едно хапче и да го сложиш да спи?

Тя не го слуша. Аурек е болен и вината е нейна.

— Остави ме поне да се погрижа за сина си — сопва се тя, докато потапя момчето във ваната. — От това температурата ще спадне. Но ми трябва и брезова кора. Треската трябва да се пресече. Ти трябва да намериш дърветата. Донеси ми кората, та да мога да я сваря и да я добавя към водата. Само така може да се свали температурата.

— Откъде, по дяволите, да намеря брези?

— Казвам ти, че ми трябва брезова кора. Бжоза . В Крайстчърч Парк има брезова горичка. Виждала съм я. Ако не отидеш ти, аз тръгвам.

Силвана осъзнава, че звучи като полудяла. Може би това е последица от живота й в гората. Войната я е превърнала в Баба Яга, стара горска вещица. А и вината, че детето е болно, е нейна. Още по-лошото е, че не знае какво да направи. Поглежда Януш в очакване да чуе неговото мнение. Все пак той е англичанинът тук.

Аурек прегръща коленете си и се закашля. Ребрата му лъщят под водата, а следващият пристъп кара раменете му да се разтресат.

— Не мога да отида в парка в десет часа вечерта. За бога, Силвана, стига толкова. Облечи пижамата на Аурек и го завий хубаво в леглото. Отивам да повикам лекар.

— Лекар ли?

— Това му трябва. Извади го от ваната. Устните му започват да посиняват.

Тя обръща глава към детето и кимва.

— Да, прав си. Лекар. Той ще знае какво да направи.

Вдига Аурек, водата се стича по роклята й, а детето, което все още гори, припада в ръцете й. Спомените нахлуват в нея, в гърдите й се надига паника. Калта под краката й. Опръсканото с кръв кожено палто. Тя е ужасна майка, прокълната е точно както нейната собствена.

— Януш, бързо! — изкрещява тя, но той вече е тръгнал. Гушва сина си здраво и хлипа във врата му.

Вали проливно — леден дъжд, който преминава в суграшица. Януш за малко не пада от колелото си, докато се спуска по инерция надолу по хълма, а гумите му занасят по замръзналите локви. Помпа педалите, наведен над кормилото, тъй като иска да стигне къщата на доктора възможно най-бързо. Страхът на Силвана е обзел и него. Вече не мисли, че момчето просто е настинало лошо. Други болести хвърлят сянка на мислите му сега. Детски паралич. Туберкулоза. Пневмония.

Суграшицата шиба лицето му и той свърва от главния път, профучавайки по една насипана с чакъл алея. Най-важно е момчето. Докато върти бясно педалите, устремен от разбунтувалата се в него енергия, той усеща загнездена в сърцето си силна любов към своя чудат син, здраво скрепена като метален прът в грънчарско колело. Облекчението, което усеща, когато вижда, че лампите в предните стаи в дома на лекаря все още светят, е толкова голямо, че Януш хвърля колелото си на земята, изкачва стълбите до верандата по две наведнъж и така яростно блъска по вратата с юмрук, че съпругата на доктора отваря вратата ядосана, задето я е изплашил до смърт.

Спалнята е студена. Това е първото нещо, което Януш забелязва, когато въвежда лекаря в стаята на Аурек. Не си прави труда да вземе палтото на човека. Това, че не го беше разкопчал, показваше, че не иска да се разделя с него.

— Няма за какво да се тревожите — казва докторът, потривайки енергично ръце. — Ще се оправи.

Януш съзнава, че досега не е смеел да диша. Въздъхва с облекчение. Силвана е подредила стаята, докато го е нямало — учебниците на Аурек са прилежно наредени, снимката на кученцата в плетения кош виси права на стената, килимът изглежда така, сякаш го е измела. Забравила е за мократа си рокля и тя е залепнала по тялото й. Януш се усеща, че разглежда очертанията на колана й за жартиери, ясно прозиращ през подгизналата тъкан. Толкова отдавна не я е докосвал. Обръща се с лице към лекаря с надеждата, че не е забелязал втренчването му.

— Болен е от варицела — съобщава докторът. — Има епидемия. Половината деца от училището я карат. Треската ще изчезне до утре сутринта. После ще му избият пъпки.

— Варицела ли?

— Моят собствен син я изкара преди две седмици.

Януш се успокоява. Аурек е болен от нещо, от което боледуват и другите деца. Нещо нормално и лечимо.

— И вашият син, така ли?

— Малко късничко е всъщност. Моето момче е на дванайсет, а аз смятам, че е по-добре тези болести да се прекарват колкото се може по-рано.

— Значи Аурек е на добра възраст да я изкара? На правилната възраст за варицела? Нормално е да се разболее на неговата възраст?