Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Той не може да остане тук.

Хазяйката стоеше на вратата. Черно-сивата й коса беше вдигната високо на тила, носеше ярко розово червило, а черните й мигли бяха като паяжини.

— Глупаво момче. Ти си твърде бял за такова слънце. Виж се само. Изсъхнал си като осолена треска.

Януш чу Бруно да се моли на развалена смесица от френски и полски. Насили се да промълви с напуканите си устни:

— Съжалявам, госпожо. Ще си тръгна. Не е безопасно за вас да оставам тук.

Надигна се на леглото на лакът и направи знак към Бруно.

— Подай ми дрехите.

— Не, не, не — възкликна жената. — Ти говориш френски, това прави нещата по-лесни. Ще ти намеря къде да отидеш. Имам един приятел, който има ферма. Може да останеш да почиваш там.

Тя се взря в голото му тяло.

— Щом се оправиш, можеш да останеш да работиш за тях. Доста си як. Приличаш на селянин.

На следващия ден Януш тръгна. Дрехите лепнеха по него и му бяха неудобни, тялото му беше сковано и го болеше. Докато колата го отвеждаше все по-високо в хълмовете над Марсилия, въздухът стана по-сладникав. Миризмата на морето избледня и на нейно място се появи аромат на борова гора и тучна зеленина.

Силвана отказва да мисли за Тони. Избягва да минава през парка и стои настрана от магазина за животни. Трудно е да го държи настрана от мислите си, но се справя. Всеки път в ума й изниква един негов образ — кафявите му очи, чупливата му черна коса, лъщяща от помадата, ръцете му, които жестикулират, докато говори. Тя го потиска и се съсредоточава върху бърсалката за прах, която държи, или въглищата, които гребе с лопатата от малкия склад в задния двор. Като шивач, който работи само с материала, който има подръка, тя оформя живота си с Януш.

— Няма да си играеш повече с Питър — казва на Аурек една вечер, докато приготвя вечерята. Заета е около печката, дрънчи силно с тенджерите, бърка врящото им съдържание с дървена лъжица и надвиква шума. — Аурек? Чу ли какво ти казах?

— Защо?

— Защо ли? — Тя хвърля лъжицата в мивката и се обръща към момчето. — Какво искаш да кажеш с това „защо“? Ще правиш каквото ти казвам, ясно ли ти е? Той вече не ти е приятел.

Не е имала такова намерение, но предизвикателният начин, по който я поглежда момчето, сякаш е някой, който следва да бъде намразен, я кара да се нахвърли срещу него и да го сграбчи за рамото. Аурек залита, пада на една страна и се удря в масата, после скача на крака и се отдръпва назад.

— Аурек! Не! Не! — изплаква ужасена. Никога не го е удряла. Никога. — Съжалявам.

Аурек хуква навън от кухнята през коридора, опитва се непохватно да отвори резето на входната врата, преди тя да успее да го настигне. Хваща вратата тъкмо когато той я отваря, мъчи се да го улови, но той се измъква навън в тъмната вечер под проливния дъжд.

Силвана знае, че няма смисъл да тръгва след него, но въпреки това обикаля улиците, цапа в локвите, а нощният мрак мъчи очите й. Търси го в продължение на час, макар да е наясно, че е безполезно. Той ще се прибере, когато е готов.

— Къде беше, за бога? — казва Януш, когато тя се връща в къщата.

Застанала е в коридора и примигва, понеже от косата й се стича вода в очите й. Къщата мирише на прегоряла храна и тогава се сеща за съдовете, които е оставила на печката. Кухненската врата е отворена и тя вижда как точно над главите им се стеле дим.

— Заради Аурек — отговаря тя. — Навън е. Ще се върне. Но ще трябва да изчакаме.

Два часа по-късно някой чука на входната врата. Аурек стои там с подгизнали дрехи и залепнала за главата, потъмняла като на видра, коса. Силвана не издържа повече. Изблъсква Януш от пътя си, без да обръща внимание на това, че Аурек страни от нея.

— Аурек, дай да те подсуша…

Януш протяга ръка и я издърпва по-назад.

— Остави го на мира. Хайде, млади момко. Нека те изсушим.

Аурек поглежда сърдито към Силвана, а после слага ръката си в протегнатата длан на Януш. Със същия успех можеше и да я прободе с нож.

Силвана седи на най-горното стъпало и слуша как Януш обяснява на момчето в неговата стая, че не трябва да бяга така. Лека-полека й хрумва, че това е нещо, което би трябвало да я радва — бащинският тон в гласа на Януш, безгласната строгост. Вместо това тя се чувства опустошена. Те не се нуждаят от нея. Нито един от двамата изобщо няма нужда от нея.

Седмица по-късно Аурек още не й е простил, но се разболява от треска. Температурата му се покачва и на следващата вечер вече е като парцалена кукла. Силвана вади изсушени билки от бурканите в килера: мащерка, тлъстига, върбова кора, лавандула — всички растения, които е събирала и сушила през летните месеци. Пълни ваната със студена вода и пуска билките вътре.