Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

Слага го да спи на походното легло, което Тони измъква от някакъв шкаф. Вади го от зелена брезентова чанта със светъл щампован надпис и цифри отпред, и печат, който гласи, че е собственост на британската армия. Представлява тракаща конструкция от здрава памучна сплитка, каиши и дървена основа, която се разгъва и става на легло.

Момчето се настанява отгоре и си прави гнездо от одеялата, като ги премята през глава, за да не може Силвана да го целуне за „лека нощ“. Тя не го вини. Приглажда завивките и се качва на горния етаж. Тони я чака във всекидневната.

— Вече е в леглото, нали?

— Да. Заспа с дрехите. Забравих да му взема пижама.

— Мисля, че имам някакви тук в някой кашон. Бархетни от Улуъртс. Мога да потърся.

— Тази вечер е все едно.

Тони пристъпва към нея и я прегръща. Отмята един паднал кичур от бузата й и тя усеща нежността в неговото докосване. То кара краката й да се разтреперят. Последното нещо, което заслужава, е добрина. Сърцето й се свива и я прорязва болка. Нима обича двама мъже? Възможно ли е?

— Тони, мислиш ли, че ни е чул?

— Кой?

— Аурек. Мислиш ли, че е чул какво ти казах? В апартамента?

Тони въздъхва.

— Не. Няма как. Виж, утре трябва да отида в Ипсуич. Всяка неделя обядвам с родителите на жена ми, а и трябва да видя Питър. Ще се върна вечерта. Ще ви настаня тук, но ще трябва да отида обратно в Ипсуич в понеделник следобед. Нямам достатъчно бензин само да се размотавам напред-назад. Мога да се върна в петък вечерта. Междувременно, ако някой те заговори, ако съседите те питат какво правиш тук, смятам, че е най-добре да казваш, че си домашна помощница. Най-добре ще е за теб. Поне в началото.

— Домашна помощница ли?

— Да. Звучи малко по-почтено, не мислиш ли?

Тя се сеща за кораба, който я доведе в Англия. За двата избора, които имаха жените. Да бъдеш домашна помощница или съпруга домакиня.

— По-почтено от какво?

— Силвана, ти напусна съпруга си. Хората тук ме познават. Знаят, че живея сам. Не искам да те одумват. Искам да те предпазя, нищо повече.

Ах, мисли си тя. Ах! В този момент й става ясно, че той се страхува да не би хората да си помислят, че му е любовница. Започва да плаче и той й подава носна кърпичка.

— Всичко ще е наред — прошепва й. — Моля те, не плачи. Всичко ще е наред. Знаеш, че държа на теб.

Те слушат радио, Тони е наострил слух, повтаря думите и се смее така, сякаш е сам, а не е в стая с нечия чужда съпруга. Тя вижда, че има навици като на сам човек. Щом програмата свършва, за кратко стоят в мълчание. Силвана оглежда стаята.

— Всички тези кашони. Нямах представа…

— Че търгувам на черно ли? Ами не, не е точно така. Искат ми определени неща и аз ги набавям. Веднъж да свърши порционната система и ще правя друго. Бащата на Луси ме вкара в бизнеса. Бяха му предложили евтин ром от магазините на военните на доковете. Той членува в един мъжки клуб в Ипсуич и членовете се съгласиха да го изкупят. Сам не можеше да сключи сделката — нали е съдия в крайна сметка. Така че аз се включих и двамата си разделихме печалбата. Така започна всичко. Щом веднъж се запознаеш с правилните хора, става лесно. Всички го правят. Има един човек в Хранителната комисия в Ипсуич, който издава фалшиви разрешителни за покупка на бакалите. И така, например господин Блейк от Липтън взема десетократно повече захар, отколкото би трябвало. Излишъка продава на мен. Аз пък го продавам на черно. И това е само върхът на айсберга. Както казах, всички го правят.

Тони става и отива в кухнята.

— Всички тези кашони ще изчезнат след ден-два — оправдава се той оттам. — Не се тревожи за тях.

Връща се с две чаши какао.

— От това ще се почувстваш по-добре — казва и й подава чашата. — Капнах и малко уиски вътре. Ще ти помогне да заспиш.

Тя усеща погледа му върху себе си. В него има мекота, която би могла да я подхлъзне.

— Обикновено прекарвам сам вечерите. В апартамента над магазина. Мислех си за теб и се чудех какво ли правиш. А сега ето те тук. Тук с мен.

— Няма да остана дълго — казва припряно тя и вижда внезапно появилата се тревога в изражението му, пребледнялото му лице. Силвана се изправя, отпива от какаото си и се опитва да извика в себе си цялата съпротивителна сила, останала у нея. — Много мило от твоя страна да ни помогнеш по този начин, но скоро ще се приберем вкъщи.

После става, взима чашата му и отива в кухнята. Тони я последва и застава зад нея, докато тя се мие на мивката.

— Наистина ли ще се върнеш там?

— Януш ще иска да види Аурек. Той е негов баща. Ще остана тук за няколко дни, но после ще трябва да си тръгнем.