Маркъс Зюсак - Аутсайдерът

Второто интересно нещо се случи у дома привечер. Седях си пред вкъщи и гледах преминаващите коли, когато откъм улицата се зададоха Сара и гаджето й. Колата му беше паркирана пред нас, но бяха решили да се поразходят. Колата беше неговата гордост и радост — червен форд с много чаркове под капака. Някои хора яко си падат по коли, но на мен те ми се виждаха доста тъпи. Като погледнеш от моя прозорец, се виждаше целият град, приведен под завивката на автомобилния смог. Освен това има разни, които по цяла нощ си правят гонки нагоре-надолу по нашата улица и се мислят за велики.

Според мен са чекиджии.

Ама кой пък съм аз, че да говоря така?

Първото нещо, което направих в събота сутринта, беше да зяпам снимки на полуголи жени.

Така че…

Гледах ги как се задават далече отдолу по улицата — Сара и гаджето й; познах ги, че са те, защото виждах светлите джинси на Сара, с които ходеше много често. Може би имаше няколко чифта.

Най-добре си спомням как тя и гаджето й, който, между другото, се казваше Брус, вървяха и се държаха за ръце. Бяха хубава гледка.

Дори и малък перверзник като мен го забелязваше.

Забелязвах го.

Както стоях на нашата малка веранда пред входа, си признах, че докато се разхождаха така, сестра ми и Брус Патерсън бяха самата красота и честно казано, не ме е грижа как ще ме наречете, задето го казвам.

В действителност аз исках точно това, което съществуваше между Брус и сестра ми.

Разбира се, аз желаех онези жени от каталога, но те просто… не бяха истински. Бяха временни. И всеки път щяха да са такива — само нещо, което да извадиш за малко и после отново да го прибереш.

— Как е?

— Всичко е наред.

Сара и Брус се качиха на верандата и влязоха вътре.

И днес още ги помня как вървяха така по улицата. Още са пред очите ми.

Най-лошото беше, че не мина много време, и Брус заряза Сара заради друга. Запознавам се с новото момиче по-нататък върху тези страници, но само го оглеждам. Разменяме няколко кратки думи. Кратки думи на вратата…

Изглеждаше свястна, ама знам ли.

Нищо не знам в действителност.

Аз…

Може би знам само, че онзи ден на нашата веранда, докато гледах Сара и Брус, усетих нещо и се заклех, че ако някога си хвана момиче, ще се отнасям добре с него и няма да се държа гадно или мръснишки, нито да го нараня, никога! Заклех се и притежавах цялата увереност на света, че ще спазя клетвата си.

— Бих се отнасял добре с нея — казах.

Да.

Да.

— Да…

На еднодневния мач по крикет съм, с голяма група момчета зад мен. Ръми и играчите не излизат на терена, затова всички са оклюмали. Момчетата зад мен цял ден вряскат, обиждат противника, обиждат се помежду си, обиждат и всеки, който им падне.

По-рано крещяха по един тип на име Харис.

— Ей, Харис, я си покажи плешивото теме!

— Харис, мръсник такъв!

Аз съм долу до оградата и си трая.

Когато нашите тръгнаха да излизат на терена, те се заяждаха и с тях — крещяха:

— Ей, Леман, късмет извади, че си в състава! Я ни махни! — Той не го направи, обаче те не спираха. — Ей, Леман, некадърник проклет! Помахай ни, да не те цапне бирата ми по тиквата!

Когато човекът им махна, всички те го приветстваха, но сега, покрай това отлагане заради дъжда, започват вече да прекаляват.

Мексиканската вълна обикаля терена.

Хората скачат, подхвърлят във въздуха каквото им падне и дюдюкат, щом вълната стига до официалните лица, но те не стават като останалите.

Когато вълната спира, момчетата си набелязват млад охранител, застанал на може би двайсетина метра вдясно от нас. Той е един от многобройните охранители с черни панталони, черни кубинки и жълти ризи.

Изглежда едър и тъп, има черна мазна коса и огромни бакенбарди като агнешки пържоли, спускащи се чак до челюстта му.

Почват го и него:

— Ей, ти! Охраната! Махни ни!

Той ни вижда, но не откликва.

— Ей, Елвис, я ни махни!

— Ей, Боби Бакенбарда, я ни махни!

Той се усмихва и кима, много хладно, и с това ги предизвиква да го подложат на масивен артилерийски обстрел. У-у-у, а-а-а, ти си идиот, такъв-онакъв.

Не им стига и продължават.

— Ей, Траволта!

— Ей, Траволта, я ни махни! Ама както си трябва!

Към края на съня изведнъж започвам да се чувствам странно и осъзнавам, че съм гол.

Да, чисто гол.

— Леле, пич, ти наред ли си? — пита някой зад мен.

После почват да ме подкокоросват да притичам гол през терена.