Маркъс Зюсак - Да се биеш с Рубен Улф

И вторият въпрос:

— В коя категория ще се бием?

— И двамата сте в лека.

Това ме кара и аз да попитам:

— Ще се наложи ли да се бием помежду си?

— Възможно е, но шансът е много малък. От време на време се случва хора от един отбор да се бият. Понякога става и това. Проблем ли ви е?

— Всъщност не.

Това го казва Руб.

— И на мен също.

— Тогава защо питаш?

— Просто от любопитство.

— Други въпроси?

Замисляме се.

— Не.

— Хубаво.

Пери Коул си тръгва. От верандата ни напомня още веднъж:

— Да не забравите, имате четири дни. Обадете ми се в понеделник в седем и ми кажете — да или не. Не се ли обадите, ще ви се разсърдя, а не е хубаво човек като мен да ви е сърдит.

— Добре.

Той слиза от верандата и се качва в колата си. Стар холдън, но добре поддържан. Сигурно е червив с пари, щом има и микробус, и такава кола. Пари, спечелени на гърба на отчаяни типове като нас.

Ние се връщаме вкъщи и се заглавичкваме с Мифи — даваме му да яде сланина. Нищо. Засега. Той само се суети и ние го галим по корема. Аз отивам в нашата стая и за кой ли път се опитвам да разбера какво смърди там. Не ще да е нещо хубаво.

— Да, буден съм.

— Откъде знаеш, че ще те попитам?

— Всеки път го правиш.

— Разбрах откъде е миризмата.

— Откъде?

— Помниш ли оня лук, дето го взехме от магазина?

— Какво? Дето моите хора го свиха? По Коледа?

— Същият.

— Това беше преди половин година, по дяволите!

— Явно няколко глави са изпаднали от торбата. Бяха в ъгъла под леглото ми, съвсем разкапани.

— Майчице!

— Аха. Изхвърлих ги при торта в задния двор.

— Добра идея.

— Исках да ти ги покажа, но така воняха, че направо изхвърчах навън.

— Още по-добре… А аз къде бях?

— До едното място.

— Ясно.

Сменяме темата.

— Мислиш ли по онзи въпрос? — питам. — За Пери ми е думата.

— Аха.

— Смяташ ли, че идеята е добра?

— И аз се чудя.

— Струва ми се малко…

— Какво?

— Не знам… страшничко.

— Все пак е шанс.

…Да, но шанс за какво, питам се. Тази нощ стаята ни ми се струва особено тъмна. Натежала от мрак.

Отново се замислям. Шанс за какво?

Петък вечер е и гледаме „Колелото на късмета“. Рядко ни се случва да гледаме телевизия, защото обикновено се бием, правим разни глупости в задния двор или се мотаем навън. Пък и мразим простотиите, които дават. Единственото хубаво е, че понякога ни осеняват блестящи идеи, докато гледаме. Ето някои от тях:

Да се опитаме да оберем зъболекар.

Да качим холната масичка на дивана, та да играем футбол с навити на топка чорапи.

Да идем на кучешките надбягвания.

Да продадем гръмналия сешоар на Сара за петнадесет долара на един съсед.

Да продадем счупения касетофон на Руб на един пич от нашата улица.

Да продадем телевизора.

Ясно е, че така и не успяхме да осъществим всички тези блестящи идеи.

Това със зъболекаря беше пълен провал (естествено, сами се отказахме). Футболът с чорапи доведе до това, че Сара се сдоби с подута устна, докато минаваше през хола. (Кълна се, че лакътят на Руб я уцели, не моят.)

Кучешките надбягвания бяха забавни (макар че олекнахме с дванайсет долара).

Сешоарът ни беше хвърлен през оградата със закачена за него бележка: „Върнете ни петнайсетте долара или ще ви убием, мошеници!“ (Върнахме парите на другия ден.)

Така и не намерихме касетофона (а и онзи пич от нашата улица беше скръндза, така че едва ли щяхме да вземем много за него).

И накрая, просто нямаше как да продадем телевизора, макар че измислих поне единайсет добри причини да го направим. (Например: Първо, по телевизията в деветдесет и девет процента от случаите в крайна сметка печелят добрите, което просто не е вярно. Да погледнем истината в очите. В реалния живот копелетата печелят. За тях са всички момичета, всички пари, изобщо всичко. Второ, при сексуалните сцени всичко се получава идеално, а в действителност хората от филмите би трябвало да са не по-малко уплашени от мен. Трето, има хиляди реклами. Четвърто, звукът на рекламите винаги е много по-силен от този на предаванията. Пето, новините винаги са потискащи. Шесто, всички са красиви. Седмо, хубавите предавания задължително ги спират. Да речем, „Северно изложение“. Чували ли сте го? Не сте? Много ясно — свалиха го преди години. Осмо, богатите типове заемат всички постове. Девето, богатите типове притежават и красивите жени. Десето, картината понякога е ужасна заради въздушните снимки. Единайсето, постоянно повтарят някакво шоу със заглавие „Гладиатори“.)