Маркъс Зюсак - Да се биеш с Рубен Улф

Ръкопляска, когато стоварвам хубаво кроше по челюстта на Руб. Солиден удар.

След петнайсетина минути спираме.

— Какво ти казах? — подмята Руб и Пери кимва.

— Покажете ми още малко — нарежда спокойно той, — но си разменете ръкавиците.

Видът му е на човек, който мисли усилено. С Руб подновяваме мача, а Пери гледа.

С другата ръкавица е по-трудно. И двамата пропускаме повече, но лека-полека влизаме в ритъм. Кръжим из двора. Руб изстрелва юмрука си към мен. Аз се снишавам, отклонявам се. Влизам и нанасям удар. Уцелвам го в брадата, после в ребрата. Той ми отвръща. Дъхът му е накъсан, когато ме улучва в скулата, а след това и в гърлото.

— Извинявай.

— Няма нищо.

Продължаваме.

Той ме удря под ребрата и дъхът ми спира. Изскимтявам. Руб е на крака. Аз също, но превит.

— Довърши го! — казва Пери и Руб го прави.

Когато се събуждам, първото, което виждам, е грозната муцуна на Мифи, натикана в лицето ми. После Пери, който се усмихва. И накрая Руб, притеснен.

— Добре съм — казвам му.

— Хубаво.

Те ме изправят и се връщаме в кухнята. Руб и Пери сядат. Аз се стоварвам на стола. Чувствам се труп, оживял по някакъв начин. Зелени ивици премрежват погледа ми. Ушите ми пищят.

Пери посочва към хладилника.

— Сигурен ли си, че нямате бира?

— Ти какво, да не си алкохолик?

— Просто обичам от време на време да пия бира.

— Аха. — Руб не се церемони. — Не, нямаме.

Виждам, че му е неловко, задето ме е пратил в несвяст. Спомням си как каза, че единственото, за което го е грижа в този живот…

Пери решава да се върне на въпроса за работата. И казва нещо, което ме слисва.

— Искам ви и двамата.

Руб изпръхтява от изненада и си потрива носа.

Пери го поглежда и казва:

— Ти… — Усмихва се. — Ти можеш да се биеш. Факт. — После поглежда към мен. — А ти си куражлия… Вижте сега, не ви казах за бакшишите. Хората хвърлят пари по ъглите на ринга, когато видят, че имаш кураж, и… Ти беше Камерън, нали?

— Да.

— Е, при теб — с лопата да го ринеш.

Неволно се усмихвам. Проклетият Пери! Такива типове, колкото и да ги мразиш, те карат да се усмихваш.

— Та ето какво ще направим — той поглежда към Руб. — Ти ще печелиш мачове и ще си популярен, защото си бърз, млад и имаш грубо, но привлекателно лице.

Сега и аз поглеждам брат си. Вярно е. Хубав е, но по някакъв странен начин. Грубовати, изсечени черти. С онази особена привлекателност, която не толкова се вижда, колкото се долавя. По-скоро усещане, аура.

Пери поглежда към мен.

— А ти? По-вероятно е да те бият, но ако се държиш мъжки и не висиш по въжетата, може да изкараш и двайсетачка от бакшиши, защото ще се види, че си куражлия.

— Благодаря.

— Няма за какво да ми благодариш. Това са фактите. — Този не си губи времето. — Е, навити ли сте?

— За брат ми не знам — признава Руб колебливо. — Едно е да го набия аз в задния двор, а съвсем друго — седмица след седмица да го млати някой, който иска да го убие.

— Той ще се бие всяка седмица с различни хора.

— И какво от това?

— Повечето са добри бойци, но има и посредствени. Просто са закъсали за пари. — Той свива рамене. — Човек никога не знае. Може пък и да бие някого.

— Какви са другите рискове?

— Питаш по принцип?

— Да.

— Ами ето какви са. Хората, които ходят да гледат мачовете, не си поплюват и ако речеш да кръшкаш, могат да те убият. С тях идват хубави момичета и ако ги пипнеш, тези типове могат да те убият. Миналата година за малко ченгетата да ни спипат в една стара фабрика в Питършам, която използвахме. Сгащят ли те, ще те убият. Така че стигне ли се дотам, бягай. — Пери изрича това с крайно доволен вид, особено последното: — Най-опасното обаче е да ме издъниш. Тогава аз ще те убия, а това е по-лошо от всичко останало накуп.

— Нормално.

— Ще си помислиш ли?

— Да.

— А ти? — обръща се той към мен.

— И аз.

— Добре. — Той се изправя и ни подава телефонния си номер, написан на парче картон. — Имате четири дни. Обадете ми се в понеделник точно в седем. Тогава ще съм си вкъщи.

Руб има още два въпроса.

Първият:

— А ако започнем и после решим да се откажем?

— До август ще трябва да ми дадете двуседмично предизвестие или да намерите някой да ви замести. Това е. Хората постоянно се отказват, защото играта е грубичка. Това го разбирам. Само двуседмично предупреждение или три истински имена на хора, които могат да се бият. Такива има колкото искаш. Никой не е незаменим. Ако издържите до август, ще приключите сезона, а през септември са полуфиналите. Имаме залагания, турнир и всичко останало, както си му е редът. После са финалите, а там има много пари.