„Всички мъже искат техните блудници да са нещастни“, беше казала Анна вечерта, когато след освобождаването си от затвора го бе последвала в дома му и срязаха роклята на кухненската маса, докато навън продължаваше да вали и газената лампа хвърляше тъмни сенки в ъглите на стаята. „Всички мъже искат техните блудници да са нещастни.“ Какво беше отговорил той? Най-вероятно я беше скастрил строго и грубо. А сега тя беше направила опит да се простреля. Гаскоан я държа в прегръдката си дълго след като Причард затвори вратата, стискаше я здраво, вдъхвайки соления мирис на косите ѝ. Този мирис му беше познат и му беше приятен, Гаскоан беше прекарал дълги години в морето.
Навремето беше женен. За Агата Гаскоан, Агата Придо, както се казваше, когато се запозна с нея. Дребна, с пъргав ум, закачлива и охтичава — той знаеше за болестта ѝ, когато ѝ предложи брак, но някак си този факт му се струваше незначителен, преодолим, по-скоро доказателство за деликатността ѝ, отколкото предзнаменование за неизбежна беда. Ала дробовете ѝ не заздравяваха. Двамата решиха да заминат на юг, на по-мек климат и Агата почина в открито море някъде край бреговете на Индия, той не знаеше точно къде и това беше ужасно. Ужасно бе и как тялото ѝ се изви, когато се стовари с плисък във водата. Беше го заклела да не търси ковчег, ако умре, преди да стигнат пристанището. Искаше да бъде погребана по моряшки: да я хвърлят в морето, зашита в хамака ѝ. И тъй като това беше нейният хамак, яркочервен, потъмнял до кафяво, Гаскоан беше коленичил да го целуне, колкото и зловещо да изглеждаше отстрани. След това той продължи да плава. Слезе на сушата едва когато му свършиха парите.
Анна беше по-тежка от Агата, по-ръбата, по-здрава, но навярно живите винаги изглеждат такива за тези, чиито мисли са все при мъртвите. Той плъзна ръка по гърба ѝ. С пръстите си проследи корсета, шева по илиците, пристегнати с шнурче.
След като си бяха тръгнали от затвора, минаха през съда, така че Гаскоан да остави в касата кесията със събраните пари и да впише платените гаранции, за да е готов за сутринта. Докато той го вършеше, Анна го наблюдаваше търпеливо и без любопитство, като че ли осъзнаваше, че ѝ е направил голяма услуга, и нямаше нищо против в замяна да му се подчинява и да не роптае. По навик на улицата не вървеше до него, а го следваше на няколко метра разстояние, така че Гаскоан да може да заяви, че не я познава, ако срещнат някой служител на закона.
Щом стигнаха до къщата му (той разполагаше с цяла къща, макар и малка, едностайна дъсчена постройка на стотина метра от брега), Гаскоан ѝ нареди да го изчака под навеса пред входа, докато той нацепи дърва за подпалки в двора. Справи се бързо с тази задача, макар да се смущаваше от взора на тъмните очи на Анна, които не се отделяха от него. И преди треските да са се намокрили от дъжда, той ги събра и изтича към вратата, където Анна се дръпна, за да му направи път.
— Не е дворец — рече той неловко, макар че за Хокитика си беше истински палат.
Анна не отговори, мълчаливо пристъпи в задушния сумрак. Гаскоан хвърли подпалките пред огнището и се върна да затвори вратата. После запали газената лампа, сложи я на масата и клекна да стъкне огъня. Усещаше как Анна оглежда стаята. Обзавеждането беше спартанско. Единствената по-хубава мебел беше кресло с висока облегалка, тапицирано с плътна дамаска на розово-жълти райета, беше си го подарил за нанасянето тук и то заемаше почетното място в средата на стаята. Гаскоан се чудеше какви ли изводи си прави гостенката му, каква картина очертава в главата ѝ тази оскъдна подредба на живота му. Сгънатата на три завивка върху леглото. Закаченият на пирон над таблата мъничък портрет на Агата. Редицата раковини по перваза на прозореца. Металният чайник на огъня, Библията, чиито страници в по-голямата си част си стояха неразрязани с изключение на Псалтира и Евангелията, пъстрата кутия от бисквити, в която пазеше писмата от майка си и принадлежностите си за писане. Кашонче с начупени свещи — само нишката на фитила придържаше восъка да не се разпадне — до леглото.
— Поддържате чисто — рече тя.
— Живея сам. — Гаскоан посочи с една треска сандъка до леглото. — Отворете го.
Анна щракна закопчалките и вдигна капака. Гаскоан кимна към вързоп от тъмно платно, тя го вдигна и роклята на Агата се разтвори на коленете ѝ — черна, с плетена на една кука яка, която Агата не харесваше.
(„Хората ще ме мислят за аскетична — беше казала тя ведро, — но черното е строг цвят, а всеки се нуждае от поне една строга дреха.“ Целта ѝ всъщност беше да скрие кървавите петна, червените точици, които изпъстряха ръкавите ѝ, и той го знаеше, но си замълча. На глас се съгласи, че човек трябва да има строги дрехи.)
Читать дальше
