— Дошли сте на инспекция, а?
— Не, Боб, дошъл е да се опере на реката. Ама е забравил преди това да се поизцапа!
Двамата отново избухнаха в смях и изчервеният Фрост се обърна. Вярно, че животът му се подчиняваше на двойния компас на дълга и навика, вярно, че той не беше пътувал и не залагаше, а палтото му беше изчеткано сутринта и жилетката му беше чиста. Не се срамуваше от това. Само че беше израснал без други деца и не познаваше подигравките. Ако някой му се присмееше, не знаеше как да отговори. Лицето му пламна, на гърлото му заседна буца и той само успя да се усмихне насилено.
Гребците бяха извадили лодката от водата. Съгласиха се да върнат пътниците в Хокитика след два часа (два часа, помисли си Фрост и помръкна още повече), после теглиха жребий кой ще остане при лодката. Загубилият седна разочаровано, а останалите, подмятайки разпределените монети, се пръснаха сред дърветата.
Двамата златотърсачи отсреща продължаваха да се смеят. Единият подвикна на другаря си:
— Питай го дали има щипка енфие.
— Не, питай го колко често пише у дома в Мейфеър.
— Питай го знае ли изобщо как да запретне ръкавите си.
— Питай го какъв е доходът на баща му. Това ще му хареса.
Ужасно несправедливо е, мислеше си банкерът, та той никога не беше стъпвал в Мейфеър, баща му беше разорен, а той самият сигурно беше единственият новозеландец тук! (Този довод обаче звучеше глупаво, нямаше такова нещо като „великобританец“.) Като се приспаднеше огромната част от заплатата, която всеки месец изпращаше на родителите си, доходът му всъщност беше жалък. А що се отнася до дрехите, беше си ги купил с честно спечелени пари и сутринта сам беше изчеткал палтото! И често запретваше ръкави. Носеше не ръкавели, а копчета като златотърсачите, беше купил ризата си от Хокитика също като тях. Фрост искаше да им го обясни, но вместо това клекна и протегна ръка към кучето — да я близне.
— Да вървим — подхвърли полугласно той към Манъринг.
— Ей сега.
Магнатът беше прибрал портфейла си във вътрешния джоб и сега се занимаваше с копчетата на палтото, тъй като не можеше да реши дали да остави незакопчано само най-долното — така най-лесно щеше да извади пистолетите си — или само най-горното, което би прикрило най-добре оръжието.
Фрост смутено плъзна поглед наоколо, като избягваше златотърсачите под навеса. Пътеката, която започваше от мястото, където беше акостирала лодката, се разклоняваше сред дърветата, единият ръкав тръгваше на изток към езерото Кънери, а другият — на югоизток към кариерата. По южния бряг на реката имаше богати находища и мини, там беше и „Аврора“. Фрост не го знаеше, всъщност, ако го попитаха, не би могъл дори да посочи къде е север. Огледа се за табела, която да ги упъти към китайското селище, ала не откри. Не виждаше и китайски физиономии наоколо.
— Насам — рече Манъринг, все едно се беше досетил за какво се чуди, и кимна на изток. — Нагоре по течението. Не е далече.
Фрост беше хванал кучето между краката си и го галеше по мократа козина не толкова да му достави наслада, колкото да си вдъхне спокойствие.
— Не трябва ли да си изработим някакъв план? — осмели се да попита той, като погледна изотдолу събеседника си.
— Няма нужда — отвърна Манъринг и си пристегна малко колана.
— Няма нужда от план?
— Кю няма пистолет. Аз имам два. Друг план не ни е нужен.
Това не успокои особено Фрост. Той пусна Холи — кучето веднага хукна напред — и се изправи.
— Нали няма да застреляш невъоръжен човек?
В крайна сметка магнатът реши да остави незакопчано горното копче.
— Готово — рече той и приглади палтото. — Така е най-добре.
— Чу ли какво попитах?
— Чух те. Спри да се притесняваш, Чарли. Така само привличаш вниманието.
— Може да ми отговориш, ако искаш да не се притеснявам толкова — отвърна банкерът пискливо.
— Виж — обърна се най-сетне към него Манъринг, — от пет години наемам китайци да работят на моите находища и за това време съм се убедил в едно: те се нахвърлят на опиума като златотърсач на уличница, и то без изключения. В събота следобед всеки азиатец от тази страна на Алпите ще се е проснал по гръб и в очите му ще плуват дракони. Можеш да влезеш в китайското селище и с вързани ръце. Ясно ли е? Няма да има никакво насилие. Оръжията изобщо не ни трябват. Те са само за показ. Всичко е на наша страна, Чарли. Когато човек се нагълта с опиум, все едно няма кости, не става за нищо. Запомни го. Като дете е.
Читать дальше
