— Добре — кимна Балфор. — И още нещо. Искам да разбера дали Карвър притежава дялове в някоя компания за добив или в частно находище.
За миг върху лицето на младия мъж се изписа изпълнено със съмнения колебание, което помрачи миловидното му изражение. Отначало той не каза нищо, като че ли отново се мъчеше да намери причина да отхвърли молбата, да я обяви за необичайна или да се поинтересува за причините, които са я породили. Погледът му, макар и любезен, беше и не по-малко проницателен и превозвачът, който винаги се притесняваше от чуждото внимание, се намръщи. В крайна сметка обаче банкерът се зае със задачата, която се изискваше от длъжността му. Записа си нещо в тефтера, подсуши с попивателната, извини се възпитано и излезе да изпълни новото искане.
Когато обаче се върна с регистъра на дяловите участия, изглеждаше видимо смутен.
— Франсис Карвър наистина има дялове — рече той. — Не бих го нарекъл портфейл от инвестиции, само в едно находище е. Всяко тримесечие Карвър прибира по петдесет процента от печалбата.
— Петдесет процента! — възкликна Балфор. — И то само в едно находище, това се вика увереност! Кога е сключена сделката?
— Според регистъра през юли 1865 година.
— Толкова отдавна! — Това беше преди шест месеца. Падаше се след продажбата на „На добър час“. — И кое е находището? Кой е съдружникът му?
— Мината се нарича „Аврора“ — банкерът произнесе името отчетливо. — Собственикът е…
— Емъри Стейнс — прекъсна го с кимане превозвачът. — Да, знам я, нагоре по пътя за Кънери. Я каква новина! Стейнс ми е приятел. Ще отида да поговоря направо с него. Благодаря ви много, господин…
— Фрост.
— Много ви благодаря, господин Фрост. Бяхте изключително полезен.
Банкерът обаче го гледаше със странно изражение.
— Господин Балфор, явно не сте разбрали…
— Да не е станало нещо със Стейнс?
— Да.
Превозвачът застина.
— Да не би да е умрял?
— Не — отвърна Фрост. — Изчезнал е.
— Какво? Кога?
— Преди половин месец.
Балфор се ококори.
— Съжалявам, че точно аз ви съобщавам новината, след като сте толкова близки приятели.
Превозвачът не забеляза язвителното клъвване, защото в същото време извика:
— Изчезнал преди половин месец! И нищо не се е чуло. Защо не са ми казали?
— Уверявам ви, че мнозина само за това говорят — рече Фрост.
— В колонката за безследно изчезнали във вестника цяла седмица излиза съобщение за него.
— Не чета личните обяви — заяви Балфор.
(Да, през този половин месец той беше с Лодърбак, уреждаше обиколката му по крайбрежието и не беше стъпвал в „Коринтяните“, където обикновено ходеше вечер да изпие халба бира с другите търговци и да обсъдят местните новини.)
— Може да е намерил жила — продължи замислено той. — И затова да го няма. Ако е намерил богата жила някъде в пустошта, логично е да си мълчи, докато уреди правата върху земята.
— Възможно е — отвърна банкерът любезно, но не добави нищо повече.
Балфор хапеше устни.
— Изчезнал! — възкликна той. — Не мога да повярвам!
— Вероятно тази новина ще се окаже важна за вашия партньор
— рече Фрост, като погледна страницата на регистъра.
— Кой партньор? — попита разтревожено Балфор, тъй като реши, че банкерът намеква за Алистър Лодърбак, чието име беше внимавал да не спомене.
— Как кой, господин Карвър! Вашият бъдещ съдружник в съвместното ви начинание, нали така ми казахте току-що? Господин Карвър има дял от „Аврора“. Така че ако господин Стейнс се окаже мъртъв…
Той замълча, вдигнал рамене.
Превозвачът присви очи. Младият мъж като че ли намекваше, макар и с половин уста, че Карвър е отговорен за изчезването на Емъри Стейнс… без да има никакви доказателства за подобно обвинение. Отношението му беше съвсем ясно, макар той да не беше изразил мнение, за което да може да бъде упрекнат. Тонът му показваше, че не харесва Карвър, а думите изразяваха съчувствие за евентуалната му загуба. Балфор, който усети зад това усукване страх, едва не избухна, но навреме си спомни, че е излъгал. Нямаше никакво намерение да влиза в съдружие с Карвър и не биваше да взима страна за или против него.
В този момент Фрост се подсмихна и с внезапен прилив на възмущение Балфор осъзна, че всъщност младият мъж му се подиграва. Банкерът изобщо не беше повярвал на измислената му история! Беше се досетил, че превозвачът няма да влиза в съдружие с Карвър, че тази лъжа е изфабрикувана, за да замаскира някаква друга цел, и не само имаше наглостта да му покаже, че е разкрил картите му, а и му се присмиваше! Балфор се гнетеше, че е бил надхитрен, но още по-жлъчно го ядеше отвътре, че е подигран, и то от човек, който по цял ден седи в тясна клетка с решетки и пише чекове на чуждо име. (Този израз на Лодърбак от сутринта се появи в ума му като негов собствен.) Той ядосано се приведе напред и стисна здраво решетката.
Читать дальше
