Уелс се наведе и със свободната ръка се помъчи да измъкне пистолета от колана му. Карвър го сграбчи и двамата се сборичкаха, докато Уелс не го халоса отново по главата с ръжена. Карвър се отпусна и се свлече. Уелс хвана хубаво пистолета и го измъкна, запъна петлето, насочи дулото в лицето на непознатия и за миг замря, за да успокои дишането си. Карвър изпъшка и вдигна ръка. Виеше му се свят, светлината трепкаше пред очите му.
— Кой си ти?
Карвър се взря в него. Устата му беше пълна с кръв.
Уелс държеше пистолета в лявата си ръка, в дясната стискаше ръжена. Вдигна ръжена заплашително.
— Ти ли си Франсис Карвър? Говори или ще ти тегля куршума. Карвър ли е името ти?
— Беше Карвър.
— А сега как е?
Карвър се ухили, мярнаха се кървави зъби.
— Кросби Уелс.
Уелс пристъпи към него.
— Ще те убия!
— Добре, давай — подкани го Карвър и затвори очи.
Кросби вдигна ръжена.
— Къде е златото?
— Няма го.
— Къде е?
— Отплава.
— Къде? Кой го е изпратил? Ти ли?
Карвър отвори очи.
— Не, ти.
Уелс стовари ръжена върху слепоочието му и Карвър загуби съзнание. Другият мъж почака малко, за да е сигурен, че онзи не се преструва, но припадъкът очевидно беше истински, очите бяха подбелени, едната ръка потрепваше.
Той остави ръжена настрани. Прехвърли пистолета в дясната си ръка. Внимателно долепи дулото към бузата на Карвър и го побутна. Главата му клюмна назад.
— Мъртъв ли е? — обади се Анна от прага на спалнята.
Лицето ѝ беше бяло.
— Не. Диша.
С лявата ръка Уелс извади от ботуша ножката си и измъкна острието.
— Ще го убиеш ли? — прошепна тя.
— Не.
— Какво правиш?
Той не отговори. Подпря с пистолета главата на Карвър, за да не мърда, и заби върха на ножа точно под лявото му око. Веднага бликна кръв, която се събра на гъста струйка. Уелс рязко прокара острието надолу и направи прорез от окото до челюстта. После се отдръпна, ала Карвър не се свести, само изпъшка. Бузата му беше цялата в кръв, която се стичаше по челюстта и попиваше в яката.
— К за Карвър — рече Уелс тихо, впил поглед от него. — Сега всички ще те знаят, Франсис Карвър. Мъжа с белега.
Той вдигна глава. Анна беше зинала уплашено, сякаш се канеше да изкрещи. Уелс кимна към гарафата на скрина и каза:
— Пийни и веднага ще заспиш. Изгълтай го на един дъх.
Тя погледна гарафата. Лауданумът беше потъмнил уискито и му беше придал меден отблясък.
— Колко да изпия?
— Колкото можеш да погълнеш. И легни на една страна, не по гръб, иначе може да се задавиш.
— За колко време ще подейства?
— Веднага — отвърна Кросби Уелс.
Обърса ножа в килима, прибра го и се изправи, беше готов.
— Почакай. — Анна изтича в спалнята. След миг се върна с късчето самородно злато, което ѝ беше дал следобеда на първата им среща. Тикна го в ръката му. — Вземи, сигурно ще ти трябва, за да се измъкнеш оттук.
В която Кросби Уелс моли за помощ, митничарят избухва и една товарителница бива променена.
— Ей, Бил!
Митничарят вдигна глава от вестника.
— Кой е там?
— Уелс. Кросби Уелс.
— Излез на светло да те виждам.
— Ето ме.
Той пристъпи с вдигнати ръце на светлината.
— Защо се промъкваш като крадец в тъмното?
Уелс се приближи, без да сваля ръцете си.
— Имам нужда от услуга.
— О!
— Искам да се кача на първия кораб, който отплава сутринта. Бил присви очи.
— Закъде?
— Няма значение — отвърна Уелс. — Където и да е. Но да не разбира никой.
— А аз какво ще получа?
Кросби отвори левия си юмрук, в дланта му лежеше късчето злато, което Анна му беше върнала. Митничарят го погледна, пресметна наум стойността и попита:
— В какво си се забъркал?
— Не съм прекрачвал закона.
— Кой те преследва тогава?
— Един на име Карвър.
— Защо?
— Открадна ми от касата у дома документите и цяло състояние в злато.
— Ти пък откога си се сдобил с цяло състояние?
— Намерих го в Дънстан. Преди около година, по-точно, преди година и три месеца.
— И си мълчиш, а?
— Естествено. Казах само на Лидия.
Митничарят се изсмя.
— Това е била първата ти грешка.
— Не, последната — поправи го Уелс.
Двамата се спогледаха.
— Май не си струва да рискувам — рече Бил.
— Качвам се на кораба, скривам се и утре сутринта отплавам завинаги. За теб остава златото, за мен — животът ми. Това е. Няма нужда да ми помагаш да се кача, само ми кажи кой кораб потегля и си затвори очите, докато минавам покрай теб.
Читать дальше
