Елинор Катън - Светилата

Льовентал се намръщи разсеяно, мислите му бяха другаде.

— За какво става дума?

— Говори се, че Шепард е издал заповед за задържането на господин Сук. Сутринта Сук се е появил в Хокитика и е купил боен пистолет! Как ти се струва тази работа, а?

— Дали възнамерява да го използва?

— Че защо човек да си купува пистолет, ако няма да го използва? — отвърна весело магнатът. — Ако питаш мен, може да очакваме стрелба по улиците. Като в Америка!

— Аз чух друга клюка — каза Льовентал, когато двамата завиха по „Гуляйджийска“ и тръгнаха надолу. — Не по-малко интересна от твоята.

— За господин Сук ли?

— За господин Стейнс — отвърна вестникарят.

Кю Лон дробеше зеленчуци за супа в колибата си в китайското селище, когато отвън се чу чаткане на копита и някой извика. Той отиде на прага и дръпна с една ръка завесата от зебло.

— Ти там — рече ездачът и скочи от коня, — призован си да се явиш в съда. Трябва да те заведа в Хокитика.

Кю Лон вдигна ръце.

— Не Ах Сук — рече той. — Ах Кю.

— Много добре знам кой си и точно ти ми трябваш — отвърна мъжът. — Хайде, побързай. Долу на пътя чака двуколка.

— Ах Кю — повтори китаецът.

— Знам те кой си. Викат те за златото от „Аврора“.

— От Арахура? — попита Ах Кю, който не беше чул добре.

— Точно така. Хайде, размърдай се. Призован си от господин Джон Фелоус пред Мировия съд.

След като си тръгна от Запасна банка, господин Фелоус се отби при Харалд Нилсен в „Нилсен и Сие“. Търговецът приготвяше отчет за Джордж Шепард, което беше отегчително занимание, и той се зарадва на прекъсването, ала радостта му бързо се изпари, когато адвокатът извади обгорелия акт за дарение с подписите на Емъри Стейнс и Кросби Уелс. Нилсен мигом пребледня.

— Виждали ли сте преди този документ? — попита Фелоус.

Нилсен обаче беше човек, който се учи от грешките си.

— Преди да ви отговоря — рече той предпазливо, — бих желал да разбера кой ви праща и какво искате от мен.

Адвокатът кимна.

— Имате право. Онази Уедърел е получила документа днес сутринта от анонимен източник. Пъхнали го под вратата, докато господарката я нямало. Сумата е голяма и уж е предназначена изцяло за нея. Но на мен ми намирисва на мошеничество. Не зная кой е подхвърлил документа, нито пък защо.

Търговецът вече беше извършил едно предателство спрямо Кауъл Девлин и нямаше намерение да предава втори път свещеника.

— Разбирам — кимна той с безизразно лице. — Значи вие работите за госпожица Уедърел?

— Не съм свързан с уличници — отвърна рязко Фелоус. — Засега просто проучвам въпроса, нищо повече. Опознавам терена.

— Да, разбира се — измърмори търговецът. — Простете.

— Вие сте събрали вещите на Кросби Уелс — продължи адвокатът. — Интересува ме дали този документ е бил там, когато сте отишли да опишете имуществото.

— Не — отвърна искрено Нилсен. — А ние прегледахме цялата къща, от долу до горе, давам ви думата си за това.

— Добре — кимна Фелоус. — Благодаря.

Той се изправи и търговецът също се надигна. Камбаната на уеслианската църква удари пет без петнайсет.

— Между другото поздравявам ви за дарението — рече Фелоус и се отправи към вратата. — За строежа на затвора. Браво на вас.

— Благодаря — процеди Нилсен.

— В наши дни рядко се среща такава благотворителност — продължи адвокатът. — Моите почитания.

— Господин Стейнс?

Клепачите на младия мъж трепнаха, помътените му очи се спряха на надвесилия се над него Джоузеф Причард.

— О, това е Причард! — възкликна той. — Аптекарят.

Причард внимателно дръпна яката на ризата, за да открие почернялата рана. Стейнс не възрази. Взираше се напрегнато в лицето на аптекаря, докато той оглеждаше раната.

— Успяхте ли да намерите поне едно малко парченце? — прошепна младият мъж.

— Какво парченце? — попита мрачно Причард.

— От опиата. Казахте, че ще ми дадете.

— Донесох нещо, което ще притъпи болката — отвърна строго Причард. — Пристрастили сте се към опиума, така ли? Раната е доста зле, честно казано.

— Да съм се пристрастил ли? — повтори Стейн. — За мен опиумът е по-скоро като трънче, забие ли се, трудно можеш да го извадиш. Изобщо не чух изстрела. Тогава бях в ковчега.

— Откога сте тук? Кога сте яли за последно?

— От три дни. Дали наистина са минали само три дни? Много сте добър. Изключително мил. Сигурно е било към полунощ. Реших да се разходя.

— Бълнува — отбеляза Причард.