— Добър ден.
— Дошъл съм за заповедта за задържане на китаеца.
— Готова е, господине.
Бърк отиде да вземе документа. Шепард чакаше със сдържано нетърпение, потропвайки с пръсти. Гаскоан се взираше в затворената врата на кабинета на Фелоус. Изведнъж оттам се чу приглушено тупване, сякаш нещо тежко беше паднало от не много високо, и в следващия миг се разнесе гласът на Фелоус:
— Някой да помогне! Някой да дойде да ми помогне!
Гаскоан прекоси залата и отвори вратата. Анна Уедърел лежеше на земята със затворени очи, устата ѝ зееше леко, адвокатът беше коленичил до нея и разтърсваше ръката ѝ.
— Изгуби съзнание — рече Фелоус. — Просто се срути на пода! Наклони се и падна! — Той се обърна умоляващо към Гаскоан. — Нищо не съм направил! С пръст не съм я докоснал!
— Какво става? — попита тъмничарят от прага.
Гаскоан се надвеси над Анна.
— Диша — оповести той. — Да я изправим.
Повдигна я, забелязал с почуда колко е изпосталяла. Главата ѝ климна назад и той я подпря с рамо.
— Удари ли си главата?
— Не — отвърна Фелоус, който изглеждаше доста уплашен. — Просто се отпусна и падна. Все едно е пияна. Но не изглеждаше пияна, когато влезе. Кълна се, че не съм я докосвал.
— Може да е припаднала.
— Използвайте главите си! — обади се Шепард. — Оттук подушвам лауданума.
Гаскоан също усещаше силната горчива миризма. Пъхна пръст в устата на Анна и разтвори зъбите ѝ.
— Няма оцветяване — рече той. — Ако беше лауданум, езикът ѝ щеше да е кафяв, нали? И зъбите също щяха да са потъмнели.
— Закарайте я в затвора — заповяда Шепард.
Секретарят на съда се намръщи.
— По-добре в болницата…
— В затвора! — отсече тъмничарят. — До гуша ми е дошло от тази уличница и нейните постановки. Закарайте я в лагера и я оковете при останалите. Гледайте да е изправена, че да не се задуши.
Фелоус клатеше глава.
— Не знам какво стана. Както си стоеше, изведнъж погледът ѝ се премрежи, а след това…
Вратата се отвори отново.
— Ах Кю за господин Фелоус — оповести груб мъжки глас.
Бърк също се появи.
— Извинявайте за забавянето, господин Шепард — рече той. — Ето заповедта за задържане на господин Сук.
— Господин Кю ли? — попита Гаскоан и се обърна. — За какво са го довели тук?
— Не се помайвайте, приберете уличницата — заповяда тъмничарят.
Ф
Сук Яншън лежеше на голите дъски под леглото на Джордж Шепард и слушаше как камбаната на уеслианската църква отмерва пет и половина, когато на вратата на къщата се почука пак. Той обърна глава на една страна и чу стъпките на Маргарет Шепард. Тя прекоси коридора, вдигна резето и на стената отново се появи светло петно, Ах Сук усети прохладен полъх. Светлината беше отслабнала и сянката на човека на прага не беше толкова тъмна, а се сивееше.
— Госпожа Шепард, предполагам?
— Да.
— Бих искал да разменя няколко думи със съпруга ви. Той у дома ли е?
— Не — рече за втори път този ден Маргарет Шепард. — Слезе до съда по работа.
— Жалко. Удобно ли е да го почакам?
— По-добре първо си уговорете среща с него.
— Тоест да разбирам, че не е много вероятно да се върне сега.
— Той често нощува на Гледка. А понякога играе билярд в града.
— Разбирам.
Сук Яншън не познаваше гласа на Алистър Лодърбак, но от тона и силата му съдеше, че посетителят е човек, свикнал да се разпорежда.
— Простете, че ви обезпокоих — продължи Лодърбак. — Ще ми направите ли услугата да известите съпруга си, че съм го търсил?
— Да, разбира се.
— Познавате ме, нали?
— Вие сте господин Лодърбак — прошепна тя.
— Точно така. Кажете му, че бих искал да разговаряме за един общ познат. Франсис Карвър.
— Ще му предам.
До утре сутринта общият ви познат ще е мъртъв, помисли си Сук Яншън.
Вратата се затвори, спалнята потъна в мрак.
Ф
Кауъл Девлин настани Анна Уедърел в ъгъла, встрани от останалите затворници, и тъжно си помисли, че сега тя изглежда много по-зле, отколкото преди два месеца, когато я бяха докарали тук след опита за самоубийство. Нямаше треска както тогава, не бълнуваше и не се мяташе, но сега, облечена в черната траурна рокля и потънала в спокоен сън, будеше повече жал. А и беше страшно отслабнала. Девлин ѝ сложи с нежелание оковите и се постара да ги нагласи така, че да не пристягат китките. Помоли госпожа Шепард да донесе одеяло, за да го подложи под главата на уличницата. Молбата му веднага беше изпълнена мълчаливо.
— Какво е станало? — попита той Гаскоан, докато нагъваше одеялото. — Видях Анна сутринта. Придружих я до съда! Да не би след това да е отишла при Причард да купи шишенце лауданум?
Читать дальше
