— Ако този Гаскоан е свързан с някого от семейство Муди, би трябвало да може да му се вярва.
— Не забелязах никаква прилика — отбеляза жената. — Явно се е метнал на майка си.
Мъжът се засмя.
— Не падаш по гръб, Грийнуей! Друго може да нямаш, но все има какво да кажеш.
За миг настъпи мълчание, после жената се обади:
— Пристигнал е с „На добър час“.
— Муди ли?
— Да.
— Не, няма как.
— Франсис! Не ми противоречи! Той ми го каза онази вечер.
— Не — повтори мъжът, — нямаше никакъв Муди на борда. Бяха общо осем пътници, прегледах лично документите. Името щеше да ми направи впечатление.
— Може да си го пропуснал. Знаеш, че мразя да ми противоречат. Хайде да не се караме.
— Как ще пропусна името Муди? Все едно да пропуснеш някой Хановер или Плантагенет!
Тя се засмя.
— Не бих сравнила Ейдриън Муди с крал!
Изскърца стол, после дюшемето.
— Имах предвид, че щях да го забележа. Ти би ли подминала името Карвър?
Жената въздъхна раздразнено.
— Той със сигурност каза, че е дошъл с „На добър час“. Помня го ясно. Разменихме няколко думи за това.
— Има нещо гнило — отсече мъжът.
— Не пазиш ли списъка с пътниците? Виж във вестника, нали го публикуват.
— Да, права си. Почакай, ще отида да проверя в пушалнята. Там събират старите вестници.
Вратата се отвори и се затвори.
Ф
В съседното помещение светна лампа и на двора заигра слаб жълт отблясък. Карвър беше в пушалнята на „Короната“, най-сетне не беше с Лидия Уелс. Ах Сук се надигна леко и надникна през прозореца. Карвър беше с гръб към вратата и разлистваше вестниците на бюрото. Вътре нямаше никой друг. В спалнята Лидия Уелс си затананика тихо.
Ах Сук се изправи. Притисна револвера към бедрото си и като внимаваше да пристъпва леко с ботушите, които му бяха големи, се прокрадна покрай сградата до задния вход. Зави по пътеката и там застина.
— Хвърли оръжието!
В другия край на пътеката стоеше тъмничарят Шепард с пистолет в ръка. Ах Сук не помръдна. Погледът му пробяга по пистолета на Шепард, после по лицето му.
— Хвърли го! — повтори тъмничарят. — Иначе ще те застрелям. Хвърли го веднага!
Ах Сук продължаваше да мълчи.
— Клекни и остави револвера на земята — заповяда Шепард. — Ако не го направиш, ще умреш. Клекни!
Ах Сук се отпусна на колене, но не остави револвера. Пръстът му докосна спусъка.
— Ще си труп, преди да си се прицелил — обади се тъмничарят. — Не се заблуждавай. Остави го.
— Маргарет — рече Ах Сук.
— Да — кимна Шепард, — тя ме предупреди.
Ах Сук поклати глава, не го вярваше.
— Тя ми е съпруга — допълни строго Шепард. — Преди това беше съпруга и на брат ми. Надявам се, че го помниш. Би трябвало.
— Не — отвърна Ах Сук, пръстът му галеше нежно спусъка.
— Не го помниш? Или не смяташ, че трябва да го помниш?
— Не — повтори упорито китаецът.
— Ще ти припомня тогава. Той умря в „Белият кон“ на пристанище Дарлинг, застрелян в слепоочието. Спомни ли си? Джереми Шепард се казваше.
— Помни.
— Добре — кимна Шепард. — И аз помня.
— Не аз убил него.
— Още си пееш старата песен, а?
— Маргарет… — рече Ах Сук отново.
Ф
— Франсис!
— Шшт, тихо! Тихо!
— Какво се ослушваш?
— Замълчи!
— Нищо не чувам.
— Аз също. Това е добър знак.
— Някъде наблизо беше.
— Горкичката, уплаши ли се?
— Малко. Помислих си…
— Недей. Най-вероятно е гръмнал случайно. Някой си е смазвал оръжието.
— Сетих се за онзи ужасен китаец…
— Няма да дойде тук. Ще отиде право в „Палас“ и до сутринта ще са го хванали.
— Толкова се боеше от него, Франсис.
— Ела.
— Вече съм по-добре. Дай да видя какво си намерил.
— Ето. — Разнесе се шумолене. — Виж. Маккичън, Морли, Париш. Виждаш ли? Общо осем и никакъв Уолтър Муди.
За кратко се възцари мълчание, тя прегледа внимателно вестника и провери датата. Той се обади:
— Странно, защо ли е излъгал. Особено след като няколко седмици по-късно приятелят му се появява изведнъж да ме осведоми за застраховката. Аз съм просто човек, който обяснява за вратичките в закона, вика ми.
— Сигурно някое от тези имена е фалшиво. Ако пътниците наистина са били осем и Уолтър Муди е бил сред тях.
— Осем бяха и всичките слязоха на брега. Още следобеда с лодката, шест, даже седем часа, преди корабът да се разбие в плитчините.
— Значи е пътувал с фалшиво име.
— И защо го е направил?
— А може и да е излъгал, че е дошъл с „На добър час“.
Читать дальше
