Шепард остави чашите на парапета и наля.
— Маргарет беше съпруга на брат ми Джереми — рече той и подаде едната чаша на капелана, а после пресуши на един дъх другата. — Той беше по-голям от мен. След смъртта му аз се ожених за нея.
— Благодаря — измърмори Девлин, после взе чашата и я вдигна към носа си да вдъхне аромата.
Тъмничарят беше твърде скромен, уискито беше много добро. В Хокитика бутилка „Кърклистън“ вървеше по осемнайсет шилинга, а когато запасите се поизчерпеха, цената се удвояваше.
— „Белият кон“ — продължи Шепард. — Така се казваше заведението. Кръчма на кея в пристанище Дарлинг. Беше застрелян в слепоочието.
Капеланът отпи. Вкусът беше плътен и отлежал, с нотка на пушено месо, мирис на нови книги, сено и карамфил.
— И аз прибрах жена му. — Шепард си наля отново. — Така беше редно. Не съм като брат си, отче, нито по нрав, нито по вкус. Той беше развейпрах. Не искам да възхвалявам себе си, като го очерня, но разликата между нас беше голяма. Още от деца. Не знаех нищо за брака му с Маргарет. Тя беше прислужница в кръчмата. Не беше красавица, както се вижда. Но аз се ожених за нея. Постъпих, както ми повеляваше дългът. Взех я при себе си, погрижих се за нея, докато мине траурът, заедно чакахме процеса.
Девлин кимна безмълвно, взираше се в уискито и въртеше чашката в ръката си. Мислеше си за Сук Яншън, който лежеше на пода вътре с почернена брадичка и гърло и очертани като на клоун вежди.
— Горкият грубиян Джереми. Никога не съм му се възхищавал и доколкото знам, чувствата ни бяха взаимни. Беше страшен побойник. Предполагах, че рано или късно ще си намери белята и някое от стълкновенията му ще се окаже фатално. Затова не се изненадах особено, когато научих за убийството му.
Тъмничарят отново изгълта уискито и пак напълни чашата. Девлин го чакаше да продължи.
— Убиецът се оказа китаец. Джереми го бил изхвърлил на улицата, най-вероятно го е направил за смях. И китаецът се върнал да си отмъсти. Намерил брат ми заспал пиян в стаичката му над кръчмата. Грабнал пистолета на Маргарет от нощното шкафче, опрял дулото в слепоочието му и… толкоз. След това се опитал да избяга, разбира се, но и това не успял да направи като хората. Не стигнал и до края на пристана. Заловили го и още същата вечер го хвърлили в затвора. Процесът беше насрочен за след месец и половина.
Шепард гаврътна уискито. Капеланът го гледаше изненадано, до този момент го беше виждал да пие само на трапеза или за лекарство. Навярно смъртта на Ах Сук беше разтърсила тъмничаря.
— Предполагаше се, че резултатът ще е ясен от самото начало — продължи той и отново си наля. Лицето му се беше зачервило. — Първо, заподозреният беше китаец. Второ, той разполагаше с достатъчно мотиви да желае смъртта на брат ми. Трето, не знаеше и дума английски и нямаше как да се защити. Нямаше и капчица съмнение, че китаецът е виновен. Бяха чули изстрела. Бяха го видели да бяга. И тогава на свидетелската скамейка се изправи Маргарет Шепард. Моята нова съпруга, не го забравяйте. Бяхме женени по-малко от месец. Закле се и заяви, че брат ми не бил убит. Сам бил отнел живота си и тя била сигурна в това, тъй като го била видяла с очите си.
Девлин се зачуди дали Маргарет Шепард не ги слуша отвътре.
— И една вярна дума нямаше в показанията ѝ — рече тъмничарят. — Бяха пълна измислица. Тя излъга. И то под клетва. Поруга паметта на покойния си съпруг — паметта на брат ми, — обяви го за самоубиец… само и само да отърве долния китаец от наказанието, което заслужаваше. Щяха да го обесят. Щеше да увисне на въжето. Той беше виновен, а му се размина без наказание.
— Откъде сте толкова сигурен, че жена ви не е казала истината? — попита капеланът.
— Откъде съм толкова сигурен ли? — Шепард отново хвана бутилката. — Брат ми не беше от хората, които биха посегнали на живота си. Ето затова съм толкова сигурен. Искате ли още една глътчица?
— Моля! — Девлин протегна чаша.
Рядко му се предлагаше възможност да пийне уиски.
— Виждам, че не ми вярвате, отче — рече тъмничарят, докато наливаше, — но няма как да го обясня по друг начин. Джереми за нищо на света не би се самоубил. Все едно аз да се самоубия!
— Какво е накарало госпожа Шепард да излъже? И то под клетва.
— Харесваше го — отвърна кисело Шепард.
— Китаеца?
— Да. Покойния господин Сук. Познавали са се. Можете да бъдете сигурен, че това ми дойде като гръм от ясно небе. Но когато разбрах, тя вече ми беше съпруга.
Капеланът отпи. Помълчаха известно време, взрени в тъмните очертания на постройките отсреща.
Читать дальше
