— Кой е? — разнесе се женски глас. — Кой е?
— Търси Маргарет — отвърна Сук Яншън, долепил устни до вратата.
— Кого?
— Маргарет Шепард.
— Кой сте вие? Какво искате?
Струваше му се, че и нейните устни са близо до дървото, разделяха ги само тънките дъски.
— Сук Яншън — отговори той и щом мълчанието отсреща се проточи, добави: — Моля.
Вратата се отвори.
— Маргарет — промълви развълнувано Ах Сук и се поклони дълбоко.
Изправи се и чак тогава си позволи да я погледне. И тя като Лидия Уелс му се видя непроменена от последната им среща в съда в Сидни, когато беше излязла на свидетелката скамейка да даде показания — лъжливи показания! — които бяха спасили живота му. Над главата ѝ стърчаха няколко косъмчета, изплъзнали се от мрежата, косата ѝ изглеждаше суха и в нея проблясваха сребристи нишки, но като се изключеше този дребен белег за напредналата възраст, чертите ѝ изглеждаха същите: същите уплашени воднисти очи, същият чупен широк нос, същите тънки устни, същата уплаха и ужас. Как пришпорва паметта познатото лице! За миг Ах Сук я видя как тя се настанява на свидетелската скамейка, как отпуска ръце в скута си, премигва към прокурора, кашля два пъти в памучна кърпичка и я прибира в ръкава, след това преплита пръсти. И изрича лъжа, за да спаси живота му.
Съпругата на тъмничаря се взираше в него.
— Какво, за бога… — изсъска тя. Изведнъж от гърлото ѝ се изтръгна смях, който приличаше по-скоро на хълцане. — Господин Сук… какво… какво, за бога? Издадена е заповед да бъдете задържан, не знаете ли? Джордж е заповядал да бъдете задържан!
— Може ли да вляза? — попита той.
Държеше револвера долепен до бедрото си и стоеше леко извърнат настрани, така че да прикрие оръжието, тя още не го беше видяла.
През отворената врата полъхна вятър, стените вътре потрепериха. По опънатата басма преминаха вълнички.
— Бързо! — заповяда тя. — Хайде, бързо!
Придърпа го вътре и затвори вратата.
— Защо сте дошли?
— Вие много добра жена, Маргарет.
Тя се свъси и поклати глава.
— Не, не съм.
Ах Сук кимна.
— Много добра.
— Поставяте ме в ужасно положение — прошепна госпожа Шепард. — Как можете да бъдете сигурен, че няма да повикам Джордж? Длъжна съм да го направя! Има издадена заповед… А аз изобщо не знаех, господин Сук. Изобщо не знаех, че сте тук, разбрах чак днес заранта. Защо сте дошли?
Ах Сук бавно извади револвера. Тя ахна и вдигна ръка към устата си, сякаш да не извика.
— Вие скриете мен — рече той.
— Не мога — промълви през пръсти Маргарет Шепард, без да отделя очи от пистолета. — Не съзнавате какво искате от мен, господин Сук.
— Вие скрие мен до довечера. Моля.
Устните ѝ се раздвижиха, все едно тя гризеше дланта си, след това отпусна ръка и попита:
— И къде ще отидете тогава?
— Да убие Карвър.
— Карвър…
Тя простена и се отдръпна рязко, като размахваше ръка, сякаш искаше да му покаже да прибере оръжието, да го скрие от погледа ѝ.
Ах Сук не помръдна.
— Моля, Маргарет.
— Не съм и сънувала, че може да ви видя отново. Не съм и сънувала…
Прекъсна я рязко почукване на входната врата в другия край на къщата. Госпожа Шепард замря с отворена уста като извадена на брега риба и за миг Ах Сук се уплаши, че тя ще повърне. След това се хвърли към него и го сграбчи с две ръце.
— Бързо! — прошепна истерично. — В спалнята! Под леглото! Скрийте се. Вървете, вървете!
Избута го в спалнята, която споделяше с тъмничаря. Стаята беше спретнато подредена и в нея имаше само два скрина и едно желязно легло, над което беше закачено избродирано ковьорче. Ах Сук нямаше закога да се оглежда. Пропълзя под леглото с пистолет в ръка. Вратата се затвори, стана по-тъмно. Чуха се стъпки в коридора, след това потракване — някой вдигна резето. Ах Сук се обърна на една страна. Върху басмената стена се очерта светъл правоъгълник, после в него пристъпи черна сянка, която затъмни средата. Полъхна студ.
— Добър ден, госпожо Шепард. Търся съпруга ви. У дома ли е?
Ах Сук застина. Познаваше този глас.
Маргарет Шепард явно беше поклатила глава, тъй като Франсис Карвър попита:
— А къде мога да го намеря?
— Горе на строежа, господине — отвърна тя шепнешком.
— На Гледка е, така ли?
— Да, господине.
Ах Сук хвана револвера с две ръце. Колко просто щеше да е да се измъкне изпод леглото, да се изправи и да насочи дулото към стената. Куршумът лесно щеше да пробие басмата. Но как можеше Ах Сук да е сигурен, че няма да нарани Маргарет? Той се вгледа в сенките по плата, мъчеше се да определи къде свършва сянката на Карвър и къде започва на госпожа Шепард.
Читать дальше
