Муди не се бави. Пое забързано по брега, мина покрай кланиците, примитивните нужници, издигнатите на пясъка плетени колиби и палатките, провиснали от сивата тежест на неспирния дъжд. Вървеше с наведена глава, сграбчил здраво кожената си торба, и не видя нищо: нито кошарите за добитъка, нито високите чела на складовете, нито прозорците с решетки на канторите по крайбрежната улица, зад които в осветените стаи се движеха неясни силуети. Крачеше неотклонно напред, газеше до колене в калта и когато пред него се появи прилъгващата фасада на „Короната“, се втурна към странноприемницата и на прага хвърли торбата на земята, за да стисне с две ръце дръжката на вратата.
„Короната“ беше удобно и непретенциозно заведение, което можеше да се гордее единствено с близостта си до вълнолома. Макар и това да представляваше определено предимство, в същото време едва ли можеше да се нарече достойнство, тъй като тук, досами кошарите за добитъка, миризмата на кръв от кланиците се смесваше със силния солен лъх на морето и резултатът напомняше за забравен в килера неосолен джолан, който е започнал да се разваля. Поради тази причина Муди навярно щеше да подмине на мига „Короната“ и да продължи на север към „Гуляйджийска“, където фасадите на странноприемниците бяха по-високи и в по-ярки цветове, перчеха се с навеси пред входа и с големите си прозорци и ажурната дърворезба излъчваха всички онези уверения за разкош и комфорт, с които той като човек със средства беше свикнал… ала способността за трезв размисъл го беше напуснала още в непрогледно тъмния трюм на „На добър час“. Единственото, което диреше той сега, беше подслон и усамотение.
Царящото в празното фоайе спокойствие, в което се озова, след като затвори вратата зад гърба си и така приглуши плющенето на дъжда, възпроизведе върху него мигновен ефект. Както вече отбелязахме, Муди черпеше значителни ползи от благовидната си външност и чудесно съзнаваше този факт, тъй че за нищо на света не би се представил пред първите срещнати обитатели на чуждия град в този вид, все едно е зърнал призрак. Изтръска водата от цилиндъра, приглади косата си, стъпи здраво, за да накара нозете си да престанат да треперят, и размърда челюсти насам-натам, сякаш за да провери гъвкавостта им. Тези движения бяха извършени набързо и без капчица свян. Когато се появи прислужницата, лицето му вече беше надянало обичайното си изражение на добродушно безразличие и погледът му беше насочен към сглобката на тезгяха в ъгъла.
Прислужницата беше глуповато на вид девойче с невзрачна коса и жълтеникави зъби и кожа. Тя оповести цената за нощувка с включена храна, прибра от госта десет шилинга (пусна ги с приглушен звънтеж в едно чекмедже под тезгяха и после го заключи) и уморено го поведе по стълбището. Щом видя мокрите следи, които оставяше след себе си, и немалката локвичка, образувала се от стоенето му във фоайето, той ѝ пъхна в шепата дребна монета. Прислужницата я прибра недоволно и се обърна към вратата, но после изведнъж като че ли реши да прояви любезност. Изчерви се и смънка, че навярно господинът би искал да му донесат вечерята в стаята, „за да се подсушите и отвътре“, и разтегли устни в жълтеникава усмивка.
„Короната“ беше построена наскоро и дъските още лепнеха, като да бяха току-що избичени, по стените бяха избили бисерни капчици смола, огнищата не бяха почернели. Стаята на Муди беше оскъдно обзаведена като в пантомима, в която голямо и богато домакинство се представлява от един-единствен стол. Тънката постеля, метната върху дюшека, изглежда, беше напълнена с парцали, завивката беше твърде широка и провисваше към пода, заради което леглото изглеждаше тясно и ниско, сбутано под грубия скосен таван. Оскъдността придаваше усещане за призрачност, за недовършеност, което навярно можеше да породи недоволство, ако разкрилата се през прозореца гледка показваше друга улица и друга епоха, но за Муди празнотата беше балсам за душата. Той остави подгизналата торба на шкафчето до леглото, доколкото можеше, изцеди и подсуши дрехите си, изпи няколко чаши чай, изяде четири резена черен хляб с шунка и след като надникна през прозореца към водната завеса на улицата, реши да отложи за сутринта работата си в града.
Прислужницата беше пъхнала под чайника вчерашния вестник — колко беше тънък за вестник от шест пенса! Муди го взе с усмивка. Имаше слабост към клюките и развеселено отбеляза, че „най-привлекателната танцьорка в града“ рекламира услугите си и като „най-дискретната акушерка“. Цяла колонка беше отделена на безследно изчезнали златотърсачи („Ако това известие стигне до ЕМЪРИ СТЕЙНС или до някого, който знае къде се намира той…“), а една страница беше запълнена с обяви за набиране на кръчмарски прислужници. Муди го прочете два пъти, включително обявленията за доставки и за стаи под наем с включена храна и няколкото изключително скучни политически речи, отпечатани без съкращения. Като цяло беше разочарован, „Уест Коуст Таймс“ приличаше на енорийско издание. Но какво беше очаквал? Че находищата ще са екзотично бляскаво видение? Че златотърсачите ще са лукави и безскрупулни, че всеки срещнат ще е убиец и крадец?
Читать дальше
