— Всеки е дошъл от някъде другаде. Всички сме пришълци. А що се отнася до семейството, в кариерата ще намерите достатъчно братя и бащи.
— Много мило от ваша страна, че ми вдъхвате утеха.
Балфор се ухили широко.
— Това се казва приказка! — извика той и размаха пурата тъй, че по жилетката му се посипаха прашинки пепел. — Утеха, а! Ако това се брои за утеха, явно сте истински пуритан, момчето ми.
Муди не успя да измисли подходящ отговор на тази забележка и затова само се поклони отново, а сетне, сякаш за да отхвърли всяко съмнение в пуританство, отпи голяма глътка от чашата си. Вятърът отвън внезапно се усили, накъса равномерното шуртене на дъжда и запрати водната пелена в западните прозорци. Балфор огледа крайчеца на пурата си все така усмихнат, Муди пъхна своята в устата си, извърна се настрани и дръпна леко.
В този момент един от останалите, които досега си бяха мълчали, стана, като сгъна вестника на четири, и отиде до писалището да вземе нов. Беше облечен в черна връхна дреха и имаше бяла пасторска якичка, забеляза с известна изненада Муди. Какво би накарало един свещенослужител да дойде да се осведоми за новините в пушалнята на странноприемница късно в събота вечерта? Отчето заровичка в купчината вестници, отхвърли няколко броя на „Колонист“, стигна до „Грей Ривър Аргъс“ и го извади с доволно мърморене, а после го разтвори с изпънати напред ръце и се завъртя към светлината. И все пак, спореше сам със себе си Муди, може би в това нямаше нищо странно, вечерта беше дъждовна, а салоните и пивниците в града сигурно бяха препълнени. Навярно свещеникът се беше видял принуден да потърси временно подслон от дъжда.
— Значи сте се скарали — подметна Балфор, все едно другият му беше обещал интересна история, а сега е забравил да я разкаже.
— Въвлякоха ме в караница — поправи го Муди. — Не я започнах аз.
— С баща ви, предполагам.
— За мен е твърде болезнено да се впускам в подробности, господине.
Той го изгледа строго, надяваше се, че ще го смути и ще го принуди да замълчи, но в отговор Балфор се приведе още повече към него, сякаш строгото изражение на младия мъж му подсказваше, че историята си заслужава да бъде чута.
— О, хайде! — подкани го. — Свалете товара от плещите си.
— Този товар няма как да бъде свален, господин Балфор.
— Не съществува товар, който не може да бъде свален, приятелю.
— Простете, че сменям темата…
— Но вие разпалихте любопитството ми! Привлякохте вниманието ми! — извика усмихнат Балфор.
— Принуден съм да ви откажа — рече Муди, който се стараеше да говори тихо, тъй че думите им да не достигнат до ушите на останалите в стаята. — Умолявам ви да ми позволите да запазя личните си дела за себе си. И причината за това е не друга, а нежеланието ми да оставя лошо впечатление у вас.
— Но нали вие сте пострадалият? Казахте, че не сте започнали вие, нали?
— Точно така.
— Е, тогава? Какво има да пазите в тайна? — възкликна Балфор. — Прав съм, нали? Защо да пазите в тайна чужди прегрешения? Нима човек следва да се срамува от това, което е сторил друг?
— Вие говорите за личния срам — отвърна тихо Муди. — Аз имах предвид срама, който пада върху цялото семейство. Не желая да петня името на баща си, та нали го нося и аз.
— Баща ви! Не ме ли слушате, като ви говоря? В кариерата ще откриете предостатъчно бащи! И това не са просто думи, такива са порядките, това е необходимост, така правят всички! Позволете да ви кажа кое се смята за срамно сред златотърсачите. Да излъжете за находище — ето това се брои за срамно. Да оспорите границите на чуждо находище — също. Да откраднете, да измамите, да убиете. А семейният позор… Това ще е новина дори и за глашатаите, които разнасят вестите по улиците на Хокитика! Какво е позорът за семейството, щом тук нямаш семейство?
В края на тази разпалена тирада Балфор стовари празната си чаша на подлакътника на креслото. Усмихна се лъчезарно на Муди и протегна към него разтворена длан, сякаш за да покаже, че след като толкова убедително е защитил позицията си, едва ли има нужда от допълнителни спорове, ала би приветствал някаква похвала. Муди отново кимна машинално и с глас, издаващ едва сега за първи път изопнатите му нерви, отвърна:
— Напълно убедителен сте, господине.
Все тъй усмихнат, Балфор отхвърли с пренебрежително махване на ръката този комплимент.
— Убедителни са номерата и хитрините на шарлатаните. Аз говоря просто.
— За което съм ви благодарен.
Читать дальше
