Балфор започна със стъкларство. След няколко години чиракуване отвори собствена работилница, скромна фабричка, която впоследствие размени за дял във въглищна мина, не след дълго я разшири с мрежа от дълбоки галерии и накрая я продаде на инвеститори от Лондон срещу голяма сума. Не се ожени. На трийсетия си рожден ден си взе еднопосочен билет за клипер за Веракрус, първата спирка от деветмесечно пътуване, което в крайна сметка го отведе до златните находища в Калифорния. Блясъкът на златотърсаческия живот бързо избледня, но треската в лагера и кипящата там надежда така и не загубиха очарованието си, с първото промито злато Балфор купи акции в банка, за четири години построи три странноприемници и забогатя. Когато залежите в Калифорния се изчерпиха, той продаде всичко и замина за Виктория — нов удар, нови неразработени находища, — а после отново нададе ухо на призива, който слабият ветрец разнасяше през океана като мелодия на вълшебна флейта, и се прехвърли в Нова Зеландия.
През шестнайсетте години сред златотърсачите Томас Балфор беше срещал мнозина като Уолтър Муди и му правеше чест, че беше запазил уважението и привързаността си към онова целомъдрено състояние на все още недоказалите се, неподложени на изпитания мъже. Гледаше със симпатия на чуждите амбиции и като човек, който сам си е пробил път в живота, беше необичайно великодушен. Предприемчивостта и стремежът към успех му допадаха. Балфор беше склонен да хареса Муди само поради обстоятелството, че младият мъж се е решил да се захване с начинание, за което не знае почти нищо, но от което може да очаква голяма отплата.
Тази вечер обаче любезността на Балфор не беше лишена от умисъл. Появата на Муди беше изненадала дванайсетимата мъже, които уж бяха взели мерки да не бъдат безпокоени. Онази вечер салонът на „Короната“ беше затворен за частно събиране, а под навеса отпред седеше момче с ясни указания да държи улицата под око, в случай че някой реши да се отбие да пийне нещо в пушалнята, макар че вероятността за това беше нищожна, тъй като тя не се славеше нито с кръг от постоянни посетители, нито с удобствата си и в интерес на истината често беше празна дори и през почивните дни, когато златотърсачите се спускаха на ята от хълмовете, за да пръснат в пивниците в града изработеното. Манъринг, който беше довел момчето, му беше дал дебела пачка билети с нареждането да ги раздава безплатно на всеки, който се приближи към вратата на странноприемницата. Представлението „Чувствени картини от Изтока“ беше съвсем ново и обещаваше „невиждани наслади“, а във фоайето на театралния салон бяха струпани няколко каси с шампанско, доставени в чест на премиерата от самия Манъринг. Заради тези мерки за отклоняване на вниманието и твърдото убеждение, че никой кораб няма да рискува да навлезе в пристанището в мрачната вечер на този бурен ден (към този час вече бяха пристигнали всички кораби, обявени в разписанието на „Уест Коуст Таймс“), на членовете на групата дори не им беше минало през ума, че някой случаен непознат може да е наел стая в странноприемницата половин час преди мръкнало и да е вътре в сградата, когато момчето на Манъринг заеме поста си под капещия навес с изглед към улицата.
Ала въпреки кроткия си вид и любезната сдържаност, която проявяваше, Уолтър Муди си оставаше натрапник. Събралите се мъже не се сещаха как да го отпратят, без това да стане ясно и по този начин да излезе на бял свят тайното естество на срещата им. Томас Балфор се беше нагърбил със задачата да го разпита само защото по волята на случая седеше точно до него и това беше щастливо съвпадение, тъй като въпреки гръмогласното си самохвалство той преследваше упорито целите си и беше свикнал да обръща всяко стечение на обстоятелствата в своя изгода.
— Е, порядките се научават бързо — рече Балфор — и всеки трябва да започва оттам, където сте вие сега, от мястото на чирака, без да знае нищо. Но какво подпали искрата, ако ми позволите да попитам? Изпитвам силен интерес към въпроса какво води хората насам, накрай света, какво им пали фитила, тъй да се рече.
Муди си дръпна от пурата, преди да отговори.
— Моят случай е доста сложен — рече. — Семеен спор, който е твърде болезнен, за да се разпростирам върху него, но той обяснява защо прекосих океана сам.
— О, в това отношение обаче изобщо не сте сам — отвърна весело Балфор. — Всеки момък тук е избягал от нещо, в това можете да бъдете сигурен.
— Така ли? — измърмори Муди, доста обезпокоен от подобно твърдение.
Читать дальше
