Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Тогава се оглеждам и ето едно много тъжно, красиво, младо момиче (на около седемнайсет) седи до мен. Има една такава дълга руса коса (винаги съм си падал по дългокосите, имам предвид при които косата стига до гъза и постоянно захващаш коса, кичури, докато бъхтиш, и това придава доста симфоничност на познатото до болка шибане), а тя е тиха, много тиха, почти свята, ах, обаче тя е курва, а до нея е сводницата, лесбийката мадам, и знаеш, че те по-скоро биха предпочели да не го правят, но им трябват парите, заговорих ги по-скоро с лявото полукълбо на мозъка си. Сигурен съм, че за тях беше безсмислено, но това нямаше значение, нали знаете: трябваха им $$$. Поръчах питиетата.

Барманът ги сервира пред седемнайсетгодишната така, сякаш тя бе на трийсет и пет. Къде беше законът? Слава богу, по една или друга причина законът бе заобиколен.

На всяка тяхна чашка аз обръщах по три. Това ги окуражи. Аз бях "мярката." На гърба ми с тебешир беше изписано "X". Това, което повече от сигурно те не знаеха, беше, че съм печелил надпивания из целия град срещу някои от най-печените пиячи навремето, безплатна пиячка и прибираш печалбата, не знам защо толкова време отне, докато се отцепя, може би заради адския ми гняв или тъга или може да е било някаква мозъчнодушевна липса, сигурно и двете са верни.

Както и да е, да не ви отегчавам с тези странични коментари, простете ми; най-накрая тръгнахме заедно нагоре по хълма.

Забравих да ви кажа, че лесбийката мадам беше тлъст вързоп човешки лайна с картонени очи и огромни безчувствени бутове, плюс това едната ѝ ръка липсваше и вместо длан имаше оня много, много лъскав и дебел интересен стоманен нокът.

Та тръгнахме ние нагоре по хълма, после влязохме в стаята ми и аз ги погледнах и двете, моето чисто и красиво, и стройно, и вълшебно малко момиче, прелестно парче с коса, вееща се до гъза, а до нея трагедията на вековете: слуз и гнус, машината извън строя, жаби, измъчвани от момченца, и челни катастрофи, и паякът, поглъщащ скопената бръмчаща муха, и плоският мозък на Примо Кариера, спихващ се под тъпите плейбойски удари на надъхания Макси Беър – новия шампион тежка категория на Америка – аз, аз се втурнах към Трагедията на Вековете – оная тлъста слуз натрупани лайна.

Сграбчих я и се опитах да я метна на мръсното си легло, но тя беше твърде силна и твърде трезва за мен. С една ръка се отскубна от мен. Изтласка ме с неподправената си лесбийска ненавист и после като ме разкара, започна да размахва оная ръка с оня голям интересен лъскавстоманен нокът.

Не можех като един мъж да променя историята на секса, просто не можех.

Тя люлееше оня нокът на широки и удивителни внезапни сводове и докато аз залегна и си вдигна главата, за да видя къде е оня нокът, той отново дойде, но през всичките опити на железния нокът да ме убие аз, наблюдателен по природа, бях хвърлил един много бърз и навременен поглед към красивата и свята, и млада курва и наистина си мисля, че от трима ни най-много страдаше тя. Видях го на лицето ѝ. Наистина тя не можеше да проумее защо исках онова грозно струпване на всичко нищожно и мъртво в сравнение с това, което тя имаше, но предполагам мамчето лесбийка знаеше отговора, защото всеки път, когато размахваше онова нещо към мен, се обръщаше към малката и казваше "Тоя тип е откачен, тоя тип е откачен, тоя тип е откачен" – и при едно от замахванията на железния нокът, съпроводени с "тоя тип е откачен", аз се измъкнах ниско в другия край на стаята близо до вратата, посочих към скрина и изкрещях:

– Парите са в горното чекмедже! И мамчето Л, каквато си беше истинска лайнарка, се хвана на въдицата и се завъртя. Докато се завърти, аз бях стигнал почти до върха на хълма, горе до небето на Бънкър Хил, озъртайки се и дишайки тежко, проверявайки дали не ми липсва някой крайник и после чудейки се къде ли е най-близкият магазин за алкохол.

Когато се върнах с бутилката си, вратата още беше отворена, но те си бяха отишли, тряснах вратата, седнах и си налях мълчалива чашка, за секса и лудостта, после изпих още една, легнах си сам и обърнах гръб на света.

На моя гаден мъж

Писах ти веднъж

преди

или беше три

пъти

дишам ти в ухото

плъзгайки език по устните си

за да разбереш какво имам предвид

и ти се чувстваш

даа, бейби, чувстваш се добре.

ти казваш: "Хей! Какво правиш,

коя си???"

чувам те как взимаш чаша

наливаш си едно голямо бас държа.

"харесва ми гласът ти, кажи ми как ти е името",

казваш ти, после... аз дишам дълбоко