Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

На гнусния Буковски

Наричам те гнусния Буковски,

защото мисля, че си гаден

не се ядосвай, щото аз харесвам твоите

гадории – възбуждам се като ги

чета; ти гледаш под роклите на жените

или биеш чекии в асансьори или душиш бикини – за да

се опияняваш;

знам, че сега се чудиш кой

ти пише това. Добре, ще ти кажа

коя съм, просто и ясно,

та да няма грешка,

да ме разпознаеш. Аз съм чистата

нежна путка, за която си мислиш

докато чукаш онези изпускащи гной сбръчкани

пички, аз съм жената, която седи

на реда пред теб на нощните

прожекции и те гледа как се празниш и празниш

в джоба на якето си и аз бавно повдигам

полата си, надявайки се, че ще погледнеш бедрата ми

докато ставаш, за да отидеш да си изтриеш ръцете,

наричам го секс

от разстояние, но аз го обичам

обичам да усещам твоето тежко дишане на

врата си докато се опитваш да мушнеш

пръсти в задника ми през процепа

на седалката; сега мислиш, (звучи

добре, но аз не те помня) но отсега

нататък ти ще мислиш за мен а в края на краищата –

така или иначе тъкмо това исках, мой гаден мъж...

Анонимна

Читателите взимат от един писател, или писание, каквото им е нужно, а останалото го пренебрегват, но онова, което взимат, обикновено най-малко им е нужно, а онова, което пренебрегват, най-много им е нужно. Така или иначе, всичко това ми позволява да извършвам онези малки божествени ходове на спокойствие, ако те ги разбираха, нямаше вече да има творци, всички щяхме да сме в една и съща кофа с лайна, както стоят нещата сега, аз съм си в моята кофа с лайна, те са си в техните, и мисля, че моята смърди по-добре.

Сексът е интересен, но не чак толкова важен, искам да кажа дори не е толкова важен (физически) колкото отделянето. Човек може да изкара 70 години без путка, но може да умре за една седмица, ако червата му не функционират.

Особено тук, в Съединените щати, сексът е превъзнесен много над същинското си значение. Една секси жена моментално превръща тялото си в оръжие за материално облагодетелстване, и не говоря за курвата от бардаците, говоря за майка ти и сестра ти, и жена ти, и дъщеря ти. А американският мъж е тъпакът (кофти дума, да), който продължава екстремизма на измамницата, но много преди да навърши дванайсет, мозъкът на американския мъж бива изпит от американското формално образование и американския преждевременно затъпял родител и американското чудовище на име Реклама, той е готов и женската е готова да го накара да се моли и да му гепи $$$. Ето защо професионалната курва с пешкир под пружината е обект на толкова силна омраза от страна на професионалната курва антижена (почти всички останали жени; има малко свестни жени, слава Богу!) и от страна на закона, открито професионалната курва заплашва с разпад цялото американско общество на борбата и блъсканицата през целия му път до гроба, тя обезценява путката.

Да, сексът съвсем е надскочил стойността си. Обърнете внимание някой път във вашия вестник (няма да го намерите тук в "Оупън Сити", освен като обект на подигравки) как група прогимназистки в бански костюми позират за снимка на един или друг конкурс за красота, за кралица на това или онова, погледнете тия крака, тия дълги бедра, гърдите – има нещо омайващо наистина, и тия момиченца го знаят, както и изгодната цена, която върви в комплект. После обаче погледнете тия осемдесет лица и усмивките. Усмивките не се усмихват, те са издълбани на хартиени лица, върху мъртво индиго, носовете и ушите, и устите, и брадичките се вписват в нашите представи за форма, но лицата са грозни отвъд всякакви измерения на зверското, там няма никаква мисъл, никаква сила, никаква съсредоточеност. никаква доброта... нищо, нищичко, плоски убити парчета кожа. Без очи. Покажете обаче тия лица на ужаса на средния американски мъж и той ще ви каже: "Ей, истински класови женски, не бих отказал на такива." Вие виждате същите тия победителки от конкурса за красота след години, остарели, в супермаркетите; те са капризни, луди, злобни, низки – вложили са си капитала в нещо нетрайно, били са изиграни; пазете се от острите ножове на количките им в магазина – това са лудите жени на Вселената.

И така за някои писатели, включително знаменито наглия Буковски, сексът очевидно е трагикомедия, не пиша за него като за оръдие на маниакалността. Пиша за него като за пиеса, на която се смеете, а всъщност трябва да плачете, откъсче между действията. Джовани Бокачо го е описал много по-добре, той е имал нужната дистанция и стил. Аз все още съм твърде близо до целта, за да постигна абсолютното изящество, хората просто си мислят, че съм мръсник. Ако не сте чели Бокачо, направете го. Може да започнете с "Декамерон".