Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Джак си шиеше.

– Мислиш ли, че ти би пробвал някоя, Джак?

– Мамка му, не знам! Откъде да знам!

Не спря да шие. После каза:

– Слушай, Хари, имах тежка седмица, искам да ям нещо и да поспя, имам някакъв омар. Но съм странен, не обичам да ям с хора. Така че?

– Така че? Искаш да си ходя? Малко си разстроен, така че, добре, тръгвам си.

Хари стана.

– Не си тръгвай ядосан, Хари. Ние ще си останем приятели. Нека да оставим нещата така. Приятели сме от много отдавна.

– Разбира се, от 33. Такива бяха времената! ФДР [6] Франклин Делано Рузвелт. – Бел. Прев. , АНВ [7] Администрация за национално възстановяване (1933-1936), задължена да наблюдава изпълнението на клаузите от Закона за национално индустриално възстановяване. АНВ осигурява права на работниците, на служещите, както и на безработните. – Бел. Прев. , АРП [8] Администрация за работни проекти – федерална агенция (1935-1943), която учредява и ръководи държавни дейности с цел намаляване на безработицата. – Бел. Прев. . Но ние успяхме, днешните деца нищо не знаят.

– Със сигурност нищо не знаят.

– Ами довиждане, Джак.

– Довиждане, Хари.

Джак изпрати Хари, отвори вратата, гледаше как си тръгва, същите стари провиснали панталони, винаги се обличаше като тъпанар.

После влезе в кухнята, извади омара от фризера и прочете инструкциите. Винаги объркват инструкциите. След малко забеляза тялото пред фурната, трябваше да се отърве от него. Кръвта под него отдавна беше засъхнала, кръвта отдавна бе хванала коричка на пода. Най-накрая слънцето се показа иззад някакъв облак, беше станало късен следобед, почти вечер и небето порозовя и малко от розовото влезе през кухненския прозорец, можеше дори да се види как влиза, бавно, като гигантско тяло на охлюв, тялото беше с лице надолу, лице, обърнато към фурната, дясната ръка усукана под тялото с отворена вдигната длан, подаваща се от лявата му страна, розовото тяло на охлюва освети дланта, тя порозовя. Джак забеляза ръката, толкова розова, изглеждаше толкова невинна, просто длан, розова сама по себе си. Приличаше на цвете, за миг си помисли, че е помръднала, не, не беше помръднала, розова длан. Просто длан. Невинна длан. Джак стоеше и я наблюдаваше, после седна с омара и погледна дланта, след малко заплака, остави омара долу и обгърна главата си с ръце на масата и заплака, дълго плака, плака като жена. Плака като дете. Плака като всичко, после отиде в другата стая и вдигна телефонната слушалка.

– Оператор, свържете ме с полицейското управление, да, знам, че звучи странно; слушалката е разглобена, но искам да се свържа с полицейското управление.

Джак почака.

– Да? Добре, чуйте, убих човек! Трима човека! Сериозно говоря, да , сериозно говоря! Искам да дойдете да ме арестувате. И да докарате кола, за да натоварите телата, луд съм. Загубих си ума. Не знам как стана, какво?

Джак им даде адреса.

– Какво? Това е защото слушалката е разглобена, аз го направих, чуках телефона.

Мъжът продължи да говори, но Джак затвори, върна се в кухнята и седна на масата, и отново обгърна главата си с ръце. Не плака повече, просто седя там, докато слънцето вече не беше розово; него го нямаше и се стъмваше, и после си помисли за Беки, и после за самоубийство, и после не мислеше за нищо. Пакетираният южноафрикански омар се мъдреше до левия му лакът, така и не се захвана да го яде.

– Ред – рекох на хлапето, – за мацките аз вече не съществувам. Вината си е най-вече моя. Не ходя на танци, по църковни разпродажби, поетични четения, любовни сбирки, всички тия глупости, а точно по тия места курвите се предлагат. Преди го правех по баровете и във влака на връщане от Дел Map, навсякъде, където се пиеше, баровете вече не мога да ги понасям, типовете, дето си седят там, самотни, убиват времето и се надяват, че някоя сифилистична женска ще се отбие, цялата тази сцена е позор за човечеството.

Ред подхвърли бутилка бира във въздуха, хвана я и я отвори на ръба на масата.

– Всичко е в главата, Буковски, не ти трябва друго.

– Всичко е в оная ми работа, Ред. Трябва ми.

– Веднъж хванахме една стара алкохоличка, вързахме я с въже за леглото, взимахме по 50 цента на чукане. Всички сакати, ненормални и маниаци в района се изредиха да я чукат поне по веднъж, за три дни и три нощи май навъртяхме поне 500 парчета.

– Господи, Ред, повдига ми се от теб!

– Мислех, че ти си Старият мръсник.

– Само защото не си сменям чорапите всеки ден. Пуснахте ли я поне да уринира и да изхвърли изпражнения?