— Адвокатите не бива да ви стряскат. Моите изглеждат несравнимо по-отракани от хората на онези два цирея и нямат изгубен случай. Оставете на мен правните подробности и съдебните спорове.
Последните думи той изрече с една усмивка, която ме накара да си помисля, че за мен ще е от полза да нямам никакво вземане-даване с юридическите съветници на издателство „Люмиер“.
— Вярвам ви. Сега навярно остава само въпросът какви са останалите подробности на вашето предложение — всъщност най-главните.
— Това не е лесно да се обясни, тъй че ще е най-добре да говоря без заобикалки.
— Да, ако обичате.
Корели се наведе напред и ме прониза с поглед.
— Мартин, искам да създадете една религия за мен.
Отначало помислих, че не съм го чул добре.
— Моля?
Той не откъсваше от мен своите бездънни очи.
— Казах, че искам да създадете една религия за мен.
Изгледах го продължително, онемял от изненада.
— Май ме взимате на подбив.
Корели поклати глава и с наслада отпи от виното си.
— Искам да впрегнете целия си талант и в течение на една година да се посветите телом и духом на най-великата история, която някога сте съчинявали: една религия.
Единственото, което можах да сторя, бе да избухна в смях.
— Но вие сте напълно луд! Това ли е вашето предложение? Такава ли книга искате да напиша?
Корели кимна невъзмутимо.
— Не сте избрали подходящия писател. Аз нямам понятие от религия.
— Не се тревожете за това. Аз пък имам. На мен не ми трябва богослов. Това, което търся, е разказвач. Знаете ли какво представлява една религия, приятелю Мартин?
— Едвам си спомням „Отче наш“.
— Изящна и добре изпипана молитва. Като оставим настрана поетичната част, религията е своего рода нравствен кодекс, който се изразява посредством легенди, митове или други литературни средства, за да установи система от вярвания, ценности и норми, с които да се регулира дадена култура или общество.
— Амин — отвърнах.
— И както при литературата или при който и да е акт на общуване, ефективността се дължи на формата, а не на съдържанието — продължи Корели.
— Значи твърдите, че една доктрина е нещо като приказка?
— Всичко е приказка, Мартин. Нашите вярвания, нашите познания, нашите спомени, че даже и сънищата ни. Всичко е приказка, повествование, поредица от случки и персонажи, които предават някакво емоционално съдържание. Един акт на вярата е всъщност акт на приемане — приемане на история, която ни се разказва. Приемаме за истина единствено онова, което може да бъде разказано. Само не ми казвайте, че идеята не ви изкушава.
— Не.
— Не се изкушавате да съчините история, заради която хората ще са готови да живеят и да умрат, заради която ще са способни да убиват и да се оставят да бъдат убити, да се жертват и да се обричат на осъждане, да отдават душата си? Та има ли за един писател по-голямо предизвикателство от това — да съчини история с такава мощ, че да надхвърли границите на измислицата и да се превърне в истина, в откровение?
В течение на няколко секунди двамата се гледахме мълчаливо.
— Мисля, че вече знаете какъв ще е моят отговор — рекох аз накрая.
Корели се усмихна.
— Аз го зная, да. Струва ми се обаче, че вие още не го знаете.
— Благодаря ви за компанията, господин Корели. А също и за виното, и за тези разсъждения. Много предизвикателни, наистина. Внимавайте с кого ги споделяте. Пожелавам ви да намерите подходящия човек и вашият памфлет да се увенчае с небивал успех.
Станах и понечих да си тръгна.
— Чакат ли ви някъде другаде, Мартин?
Не му отговорих, но се спрях.
— Не изпитва ли човек гняв, когато знае, че би могъл да има толкова неща, заради които да живее, здрав, щастлив и необвързан? — изрече Корели зад гърба ми. — Не изпитва ли гняв, когато тези неща биват изтръгнати от ръцете му?
Обърнах се бавно.
— Какво е една година труд в сравнение с възможността всичките ти желания да се сбъднат? Какво е една година труд в сравнение с обещанието за дълъг живот в благоденствие?
Нищо, казах си аз против волята си. Нищо.
— Това ли е вашето обещание?
— Поставете сам цената. Искате да подпалите целия свят и да изгорите с него? Нека го направим заедно! Вие определяте цената. Аз съм готов да ви дам онова, което най-силно желаете.
— Не зная какво желая най-силно.
— Напротив, мисля, че знаете.
Издателят се усмихна и ми намигна. Сетне стана и отиде до един скрин, върху който бе поставена лампа. Отвори първото чекмедже и измъкна оттам един плик от пергаментова хартия. Подаде ми го, но аз не го взех. Тогава той го остави на масата, която бе между нас, и отново седна на мястото си, без да каже дума. Пликът беше отворен и доколкото можех да видя, беше пълен с пачки банкноти от сто франка. Цяло състояние.
Читать дальше