Карлос Сафон - Играта на ангела

— Ама аз не зная нищо за нея, нямам представа от какво се интересува…

— Интересува се от същото, от което и вие. Интересува се от книги, от литература, от аромата на тези съкровища, които държите тук, и от обещанието за романс и приключение, което крият популярните романи. Иска да прогони самотата и да не си губи времето, докато проумее, че в тоя скапан свят нищо не струва и пукната пара, ако нямаме с кого да го споделим. Вече знаете най-главното. Останалото ще го научите и ще му се насладите в движение.

Семпере помълча известно време, умислен, като местеше поглед от недокоснатата си чаша с кафе към моя милост, докато аз поддържах с голям труд усмивката си на борсов агент.

— Не зная дали да ви благодаря или да ви предам на полицията — рече той накрая.

Точно в този миг чухме тежките стъпки на Семпере старши в книжарницата. Няколко секунди по-късно той надникна в задната стая и се вторачи в нас начумерен.

— И таз добра! Зарязали книжарницата и седнали да си бъбрят, сякаш е официален празник! Ами ако влезе някой клиент? Или някой безсрамник, който иска да задигне стоката?

Семпере син въздъхна и подбели очи.

— Не се бойте, господин Семпере, книгите са едничкото нещо на тоя свят, което не се краде — рекох аз и му намигнах.

Съучастническа усмивка озари лицето му. Синът му се възползва от момента, за да се измъкне от лапите ми и да потърси убежище в книжарницата. Бащата седна до мен и подуши чашата с кафе, което синът му бе оставил, без дори да го пробва.

— Какво казва докторът за кофеина и сърцето? — обадих се аз.

— Той ли! Той не може да намери собствения си задник дори с помощта на атлас по анатомия. Какво ли пък би могъл да знае за сърцето?

— Със сигурност знае повече от вас — отвърнах аз, като му измъкнах чашата от ръцете.

— Здрав съм като бик, Мартин.

— Не бик, а упорито муле, това сте вие. Бъдете така любезен да се качите горе у вас и да си легнете в кревата.

— В кревата си струва да се лежи само когато човек е млад и има добра компания.

— Ако искате компания, ще ви намеря, но не мисля, че сърцето ви ще позволи да се възползвате от случая.

— Мартин, на моята възраст еротиката се свежда до това, да изям с мерак някой крем карамел и да погледам гушките на вдовиците. Грижата ми е наследникът. Имате ли някакъв напредък в тази област?

— Сега тъкмо подготвям почвата за сеитба. Остава да се види дали времето ще е благосклонно към нас, за да имаме някаква реколта. До два-три дена ще мога да ви дам прогноза с точност до шейсет или седемдесет процента.

Семпере се усмихна доволно.

— Гениално хрумване беше да ми пратите Изабела за продавачка — рече той. — Но не ви ли се струва, че е малко млада и зелена за моя син?

— Малко зелен ми се струва той, ако трябва да бъда откровен. Ако не се окопити, Изабела жив ще го схруска за пет минути. Слава Богу, че е замесен от добро тесто, че инак…

— Как мога да ви се отблагодаря?

— Като се приберете горе и си легнете. А ако ви трябва пикантна компания, вземете с вас „Фортуната и Хасинта“ 54 54 Роман от Бенито Перес Галдос. .

— Имате право. Дон Бенито никога не ни разочарова.

— И да искаше, не би могъл. Хайде, бързо в леглото!

Семпере се надигна. Движеше се трудно и дишаше с мъка, с едно дрезгаво хриптене, от което чак косата ми настръхваше. Улових го за ръката, за да му помогна, и усетих, че кожата му е студена.

— Не се плашете, Мартин. Просто метаболизмът ми е малко бавен.

— Днес май е бавен като „Война и мир“.

— Само мъничко да подремна и ще стана като нов.

Реших да го придружа до апартамента, в който живееше заедно със сина си, точно над книжарницата, и да се уверя, че ще се пъхне под одеялата. Четвърт час ни бе нужен, за да преодолеем стълбите. Пътьом срещнахме един от съседите, вежлив учител на име дон Анаклето, който преподаваше испански език и литература в йезуитския колеж на улица „Каспе“ и тъкмо се прибираше в дома си.

— Как ви се струва днес животът, приятелю Семпере?

— Доста стръмен, дон Анаклето.

С помощта на преподавателя успях да кача на първия етаж Семпере, който фактически бе увиснал на шията ми.

— С ваше позволение ще се оттегля да си почина след един дълъг ден на борба с онази тълпа примати, които имам за ученици — обяви преподавателят. — Казвам ви, тази страна ще се разпадне в рамките на едно поколение. Ще се издерат едни други като плъхове.

Семпере с жест ми даде да разбера, че не бива да обръщам прекалено внимание на дон Анаклето.