Карлос Сафон - Играта на ангела

— Опасявам се, че той пропусна да спомене това в своята версия за случилото се — признах аз.

— Не се учудвам.

— Канехте се да ми разкажете как се е удавил Марласка.

— А, тук работата почва да става интересна — рече Салвадор. — Знаехте ли, че господин Марласка, освен адвокат, ерудит и писател, на младини е бил двукратен шампион в коледното преплуване на пристанището, което организира Плувният клуб на Барселона?

— Как може да се удави един шампион по плуване? — попитах аз.

— Въпросът е не как, а къде. Трупът на господин Марласка бил намерен в резервоара на покривната тераса на водохранилището на парка Сиудадела. Познавате ли мястото?

Преглътнах с мъка. На това място за пръв път се бях срещнал с Корели.

— Ако го познавате, сигурно ви е известно, че когато е пълен, резервоарът е дълбок едва метър и всъщност си е една локва. В деня, когато адвокатът бил намерен мъртъв, резервоарът бил полупразен и нивото на водата не достигало и шейсет сантиметра.

— Един шампион по плуване не може току-тъй да се удави в шейсет сантиметра вода — отбелязах аз.

— И аз си казах същото.

— Имаше ли и други мнения?

Салвадор се усмихна горчиво.

— Първо, съмнително е, че изобщо се е удавил. Съдебният лекар, който извърши аутопсията, намери малко вода в дробовете, но неговото мнение беше, че смъртта е настъпила вследствие спиране на сърдечната дейност.

— Не разбирам.

— Когато е паднал в резервоара, или пък е бил бутнат, Марласка е бил целият в пламъци. По торса, ръцете и лицето на трупа имаше изгаряния от трета степен. Преценката на съдебния лекар бе, че тялото е горяло почти една минута, преди да влезе в контакт с водата. Останки от дрехите на адвоката показаха наличието на някакъв разтворител в тъканта. Марласка е бил подпален жив.

Трябваха ми няколко секунди, за да смеля тази информация.

— Защо някой би направил такова нещо?

— Разчистване на сметки? Обикновена жестокост? Сам изберете отговора. Моето мнение е, че някой е искал да забави идентифицирането на трупа на Марласка, за да спечели време и да обърка полицията.

— Кой?

— Жако Корбера.

— Импресариото на Ирене Сабино.

— Който изчезнал в деня на смъртта на Марласка заедно със сумата от една частна сметка, която адвокатът имал в Испано-колониалната банка, и за която неговата съпруга не знаела нищо.

— Сто хиляди френски франка — отбелязах аз.

Салвадор ме погледна заинтригуван.

— Откъде знаете?

— Няма значение. Какво е правел Марласка на покривната тераса на водохранилището? Това не може да се нарече място за разходка.

— Това е другият съмнителен факт. В кабинета на Марласка намерихме един дневник, в който си бе отбелязал, че в тоя ден има среща там в пет следобед. Или поне така изглеждаше. Всъщност в дневника бяха посочени само часът, мястото и един инициал. Едно „К“. Вероятно Корбера.

— В такъв случай какво смятате, че е станало? — попитах аз.

— По мое мнение, а натам сочат и доказателствата, Ирене Сабино е манипулирала Марласка, подведена от Жако. Навярно вече знаете, че адвокатът е бил обсебен от тая измишльотина със спиритическите сеанси, особено след смъртта на сина си. Жако имал един съдружник, Дамиан Роурес, замесен в тези среди. Изпечен мошеник! Двамата заедно, с помощта на Ирене Сабино, подлъгали Марласка с обещания, че ще може да осъществи връзка с детето си в света на духовете. Марласка бил отчаян човек, готов да повярва в какво ли не. Тримата негодници изпипали цялата работа перфектно, само че Жако се оказал прекалено алчен. Някои смятат, че Сабино не действала със зъл умисъл, че била искрено влюбена в адвоката и вярвала в тия врели-некипели не по-малко от него. За мен тази възможност не звучи убедително, пък и не е от значение за развоя на събитията. Жако знаел, че Марласка държи онази сума в банката и решил да го премахне от пътя си и да офейка с парите, оставяйки след себе си пълна бъркотия. Твърде е възможно отбелязаната в дневника среща да е била фалшива следа, оставена от Сабино или от Жако. Няма никакви доказателства, че я е отбелязал самият Марласка.

— А откъде са дошли стоте хиляди франка, които Марласка е държал в Испано-колониалната банка?

— Самият той ги внесъл в брой една година преди това. Нямам дори смътна представа откъде би могъл да се сдобие с такава сума. Със сигурност зная само, че целият остатък от тези пари бил изтеглен в брой сутринта на същия ден, в който умрял Марласка. Адвокатите казаха впоследствие, че парите били прехвърлени в нещо като попечителски фонд и всъщност не били изчезнали, ами просто Марласка решил да реорганизира финансите си. Но на мен ми е трудничко да повярвам, че човек може просто така да реорганизира финансите си и на сутринта да премести почти сто хиляди франка от една сметка в друга, а същата вечер да бъде изгорен жив. Не мисля, че тези пари са се озовали в някакъв мистериозен фонд. До ден-днешен нищо не може да ме убеди, че те не са попаднали в ръцете на Жако Корбера и Ирене Сабино. Поне в началото, понеже не ми се вярва Ирене да е видяла и едно сентимо, след като Жако е изчезнал с парите завинаги.