Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Само веднъж, моля те, ето, вземи си колкото искаш пари! - И отвори жабката.

Краката на Лола се разтрепериха от страх, но го погледна за секунда и веднага отмести поглед, загледана напред с най-студената физиономия, на която беше способна, докато произнасяше лъжи.

- Само да си ме докоснал, ще имаш проблеми. Баща ми е генерал.

Настана кратко мълчание, Митко пребледня, устата му пресъхна и преглътна мъчително, минавайки рязко на „ви“. Чак й дожаля за него.

- Моля ви, извинете! Наистина извинете... Сега да не си помислите нещо лошо за хората от Разградски окръг!

Изглеждаше отчаян, а Лола се успокои, че няма да бъде изнасилена. Само повдигна брадичка и посочи пътя.

- Няма. Карай.

Продължиха в пълно мълчание, а тя съжали, че не го беше глобила с повече пари. Заслужаваше, гадината мръсна, да му вземе цялата пачка, но нищо, поне не я пипна с пръст.

Когато пристигна в другия лагер, първото нещо, което видя, й се стори Странно. В залата, която служеше за бар, дискотека и комсомолски събрания едновременно, нямаше никого и цялата беше покрита с трески от недочупени столове и маси. Все едно, че беше минал смерч. Последната вечер на големите витизчии беше минала в тежко пиянство, завършило с унищожението на цялата материална база на залата. Не бяха оставили нищо неразпарчетосано. Лола и Калин се намериха, награбиха се и се изчукаха, преди да тръгнат за София. И тя не мислеше нищо лошо за хората от Разградски окръг, не мислеше изобщо, беше забравила за родителите си, раните си и мрака в къщи. В главата й имаше само секс и възбуда от предстоящото й следване във ВИТИЗ.

В София обаче не я чакаше нищо весело.

Няколко нощи подред след срещата с министъра Маруся не мигна. Беше й ясно, че трябва да вземе решение, всъщност решението беше взето вместо нея. Орлин Колев не беше влюбен в нея, това беше повече от любов, той искаше да я притежава. Внезапната яснота на ситуацията развърза ръцете й по отношение на Стефан. Това, че не й беше споделил, че ще заминава в командировка на Запад, говореше много. Отдалечаването явно беше окончателно. Отдавна бяха престанали да споделят не само проблемите си, но и леглото. Апартаментът, който бяха получили благодарение на баща й, беше достатъчно голям и той се беше пренесъл да спи в кабинета си. В началото гледаха сутрин да станат преди Лола, за да не я тревожат, но тя бързо се усети. Прие го изненадващо спокойно, само един ден отбеляза иронично, че явно вече са стигнали нивото на английски аристократи, които задължително спят в отделни стаи. И двамата замълчаха, нямаха какво да кажат. Лола си мислеше, че ги разбира - опитът й с мъжете й показваше, че сексът е вълнуващ само в началото на една връзка, след което се превръща в навик. Нещо като ходенето до тоалетната, миенето на зъби, храненето. Изглежда, Маркс беше прав, че бракът е легализирана проституция.

Лола наблюдаваше майка си като муха под микроскоп и това, което виждаше, все повече не й харесваше. Тя беше една от най-красивите жени в София и нямаше причина да не е и една от най-щастливите, но Лола бързо разбра, че красотата няма нищо общо с щастието. Собственият й опит го потвърждаваше. Нямаше мъж, който да не можеше да притежава, ходеше по улиците като кралица, мъжете се въртяха около нея и всеки искаше да я има, а душата й беше като бездънен кладенец. Колкото повече гледаше в него, толкова повече отражението й не показваше нищо друго освен нея самата - разкривена, разклатена, тъмна и далечна на самата себе си. Единствената свобода, която имаше, беше свободата да разполага с тялото си. Всичко друго беше подчинено на някакъв подмолен, негласен страх, който тя ненавиждаше.

Маруся нямаше идея какво става в главата на дъщеря й, за нея беше важно да изглеждат добре в очите на хората и тя правеше всичко, което се налагаше, за да спази това изискване. Съпругът й беше елегантен и красив като манекен, нищо, че беше от вражеско семейство. Лола беше облечена по последна мода, щеше да стане актриса. Би предпочела, разбира се, да се беше насочила към някоя сериозна професия, но пък благодарение на красотата и интелекта й щеше да си намери подходящ за статута им мъж, който щеше да компенсира липсите. Маруся изобщо не разбираше, че Лола не беше способна да се впише в никакви сценарии, пиеси или стратегии за каквото и да било.

Неочаквано и за нея самата, напоследък Лола искаше да има свое семейство. Мечтаеше да се омъжи за някой много добър, много красив и с добро положение, т.е. да е по възможност известен актьор, журналист, писател, някакъв играч в обществото. Това желание беше породено от суета, но и от празнотата в нея. То трябваше да замести нещастието в дома й с евентуално щастие в създадено от Лола хипотетично лъскаво семейство. Абортът по странен начин я беше отключил към желанието да има деца, дори мечтаеше поне за две. Майка й беше убедена, че Лола ще се справи отлично с живота, така както самата тя се беше справила. В края на краищата, това изискваше положението им в обществото, което растеше в пряка зависимост от хорската завист и омраза.