Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Както си седеше на бара, до Лола седна непознат неин колега, очевидно доста по-възрастен, с когото само се погледнаха в очите и се разбраха къде да се срещнат. Очите му бяха огромни и сини, косата кестенява, права и гъста, гледаше я с любимия й нагъл, много мъжки поглед. По навик Лола беше развила вкус към нагли мъже.

Започнаха да пият, изпиха по няколко водки и той тръгна към ебалнята, а след десетина минути, за да не се усетят околните, тя го последва. Огледа се, преди да влезе, нямаше никой, само Гошо я чакаше вътре. Награбиха се на секундата и започнаха да се въргалят върху купчините от дюшеци. Никой не се и сещаше за чаршафи и подобни луксове. Нагонът беше над удобства и хигиена, над всичко. Сексът с Гошо беше толкова възбуждащ, че в момента, в който двамата се засечаха на плаца или около бара, само се поглеждаха и без дума да кажат, отиваха в ебалнята. През време на цялата бригада, докато Лола не се влюби в един красавец от втори курс Кинорежисура, не си казаха нито дума, не се интересуваха от друго, освен да си го сложат.

С напредването на времето скуката и изолацията в лагера, в който нямаше нито телевизия, нито пък беше близо до град, започнаха да влияят върху отношенията между бъдещите артисти. Изпиха всичкия алкохол и трябваше една вечер да бъдат на сух режим, докато не доставят нов. Най-големите герои намериха отнякъде парфюм „Тройной“ и като истински фенове на руската култура изпиха няколко шишета. Не че нямаше чаши, но понеже бяха артисти, свалиха абажура на спалнята си, изляха всичко в него и пиха от там. На следващата сутрин целият лагер смърдеше нетърпимо на гнусен руски одеколон. Доматите презряваха и гниеха в лехите, докато бъдещият артистичен елит на България беше зает основно да нанася материални щети.

Първокурсниците бяха разделени от големите, които бяха в друг лагер, разположен на десетина километра. Една вечер големите дойдоха да гостуват на малките и тогава Лола си падна по Калин, красив мургав кинорежисьор с коса до раменете, който пушеше като комин и псуваше като каруцар, но имаше тяло на бог, достойно за тялото на богиня като Лола. Скъсаха се от секс в ебалнята и от тази нощ искаха да са неразделни, но той трябваше да се прибере в своя лагер. Беше син на известен актьор, изключително чаровен и харесван от всички, и можеше да си позволи да не се съобразява с комсомолските шефове, изпратени да пазят витизчиите от самите себе си. Освен това шефовете бяха твърде заети да чукат артистки, за да се занимават с глупости като норми и отсъствия.

Калин се чупи от своята бригада и остана в лагера на Лола цели три дни, през които те не излязоха от ебалнята. Не се къпеха, не ядяха, не говореха. На третия ден излязоха оттам със сплъстени коси, отслабнали физически и умствено и напълно подивели от чукане. Лошото беше, че Калин трябваше да си ходи.

Наближаваше последният ден от бригадата и трябваше да се видят още веднъж, преди да се приберат в София. Последният купон в лагера на Лола завърши с изнасяне на легла и гардероби на плаца, където по принцип трябваше да се строяват и да демонстрират дисциплина. Строяването завършваше с масов бурен кикот, защото редиците бяха очебийно разхайтени и неспособни да направят права линия. Гледката на сутринта беше сюрреалистичиа. Никой не беше станал да отиде на полето, доматите отидоха по дяволите, а в импровизираната стая на плаца под късното сутрешно слънце спяха мъртвопияни няколко колеги на Лола.

Тя си облече една относително по-чиста блуза и реши да тръгне към другия лагер, въпреки че нямаше пари, нито превоз. Излезе на пътя и замаха на минаващите коли да я вземат на стоп. Веднага спря зелена лада. Шофираше млад мъж, който огледа дългите крака на Лола във вносни дънки, гърдите й, нескрити от сутиен под хипарската блуза, и си направи разни много погрешни сметки. А и Лола сбърка да му каже, че е от ВИТИЗ и ще става актриса. За Митко от Разград това беше като признание, че е проститутка. На секундата й съобщи, че трябва да се отбие до града да вземе нещо. Лола не бързаше, важното беше да стигнат до лагера на Калин. Времето беше страхотно, пътят потънал в лятна мараня, всичко цъфтеше от живот.

В Разград Митко изтича донякъде и като се върна, демонстративно мушна две пачки с пари в жабката срещу Лола. Обясни й, че работи за Завода за антибиотици и трябва още една малка спирчица и продължават. При следващата спирчица Лола отвори жабката и щипна пет лева от пачката. Беше си кражба, но нямаше и стотинка, беше изхарчила всичките си пари за бригадата, а Митко изглеждаше богат. Излязоха от града и тръгнаха отново към лагера на големите. Обаче Митко изведнъж обяви, че трябва да се отбият за малко и на още едно място, прекрасна ловна хижа, където е управител негов приятел. Лола има ли нещо против? Лола не беше във възторг, но се съгласи. Отбиха в малко пътче в пущинака, което ги заведе до сграда, пред която спряха. Митко излезе от колата, извика два пъти „Димо, Димо“ и се върна обратно вътре. На Лола й стана ясно, че няма никакъв Димо, а тук я чакаше нещо неприятно. Краката й се разтрепериха, но запази самообладание. Митко влезе обратно в колата, погледна я с трескав поглед и каза: