Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Лола ги погледна изпитателно.

- Случило ли се е нещо?

- Не. Просто си говорим за теб. Наистина, опитай се да бъдеш по-сдържана. Дружелюбността на хората често е лицемерна. Ела да те целуна и ни остави да си продължим разговора.

Лола прегърна баща си, само с него можеше да бъде себе си, майка й винаги я караше да се чувства напрегната. Целуна ги за лека нощ и се запъти към стаята си. Стефан и Анастасия изчакаха да чуят, че затваря вратата, за да продължат разговора. Говореха толкова тихо, че едвам се чуваха един друг.

- Трябва да я махна оттук.

Пръстите на майка му несъзнателно събираха няколко трохички на покривката и медитативно ги подреждаха в триъгълник.

- Не знам, рискът е огромен. Но няма да те спирам.

- Ще видим.

Стефан се пресегна през масата и хвана ръката на майка си, гледайки я в очите.

- Трябва да успея. Нямам друг избор.

Анастасия изглеждаше угрижена и без да иска, повиши глас.

- Знаеш какво ще стане. Маруся никога няма да я пусне.

Стефан сложи пръст на устата си.

- Шшт. Ще видим!

- Каквото и да става, аз съм последният човек, който ще те спре.

Анастасия разбра, че бъдещето отново беше станало плашещо неизвестно, а сигурността, в която бяха живели досега, беше напълно илюзорна.

Близостта между Маруся и Орлин Колев не беше тайна за никого. Често обядваха в ресторанта на „Народния театър“, където Антикаджиев посрещаше министъра раболепно. Маруся знаеше въздействието си върху Колев и не го криеше дори пред хора. Властта й над него я беше направила безцеремонна и надменна. Колегите й в министерството се страхуваха от нея и я мразеха. Подмазваха й се лицемерно, а зад гърба й ожесточено я плюеха, ненавиждаха елегантните й костюми, високите токчета, походката й на кралица на министерството.

Беше дошла в кабинета на Колев, за да го вземе за обичайния обяд при Антикаджиев, но изглежда, че той не бързаше, и тя седна да го изчака на дивана.

- Как е семейството?

Въпросът му я изненада.

- Добре, нормално. Всеки си гледа работата.

- Как е малката?

- Малката е вече май твърде голяма. Разминаваме се из къщи, все се кипри пред огледалото, нали ще става актриса.

Колев стана от бюрото, Маруся понечи да се изправи, мислейки, че ще тръгват, но той й даде знак да седне. Тя се напрегна, нещо не беше наред. Министърът седна до нея и се отпусна изморено назад.

- Понякога ми се иска да се махна и да замина някъде далече, в някоя лъскава вражеска държава.

Погледите им се срещнаха, той надушваше страха като животно и моментално го регистрира в очите й. Тялото й се опъна под ръката му, която небрежно се отпусна на коляното й.

- Ти би ли дошла с мен?

Огромният му кабинет внезапно се смали като кибритена кутийка. Маруся усети, че започва да не й достига въздухът. Положи огромно усилие да се овладее и начервената й във вишневочервено красива уста се разтегна в най-чаровната и закачлива усмивка, на която беше способна.

- С вас винаги и навсякъде, другарю Колев. Къде ще ходим?

Колев се разсмя развеселен, премести се съвсем близо до нея и преметна ръка през рамото й, а тя закачливо облегна ръка на коляното му.

- Къде искаш?

Разбираше, че ходи по тънък лед и че този разговор не беше случаен, но не знаеше накъде всъщност водеше. Всичко трябваше да бъде обръщано на майтап, това беше единствената правилна тактика.

- Какво ще кажете да посетим братска Монголия, много ми се живее в юрта. Нали съм прабългарка.

Смолисточерните й коси лежаха разпилени по гърба и раменете й и Колев взе един кичур и започна да го навива нежно на пръста си.

- Каква коса... Наистина си прабългарка, тези скули.

Безцеремонно обърна лицето й към себе си и я целуна в устата. Маруся се отпусна в ръцете му, той разкопча бялата й риза, под която се показа бял дантелен сутиен, и той изведнъж спря загледан в гърдите й.

- Мъжът ти е щастливец, знаеш ли? И не те заслужава. Бельото ти е великолепно, Франция много добре ти се отрази.

Бръкна под сутиена, поигра си със зърното на гърдата й, гледайки полуотворената й уста и облегнатата й в наслада глава. „Престорена, най-вероятно...“, помисли си Колев. Ръката му се измъкна от сутиена й и се завря под полата й. Хвана я за косата, отново обърна главата й господарски към себе си и заби език в устата й. Пръстите му проникнаха във вагината й.

- Влажна е, харесва ме.

Маруся протегна ръка към панталона му, той я взе рязко и я отмести.

- Няма нужда, мила... Отпусни се.