Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Влезе с тях в „Златна ябълка“, където ги настаниха на най-хубавите маси около дансинга. Беше страхотно, празна дискотека и суетящ се около тях персонал. Хората от опашката се опитаха да роптаят, малкото чужденци от братско ГДР или Чехословакия гледаха възмутено, но бързо им запушиха устата, че това са важни гости, които се налага да пуснат десет минути преди отварянето на дискотеката. Лола едва дочака да стане време за танци и след две парчета си тръгна. Беше й скучно с тези хора.

Станислав щеше да я води на дискотека, която не звучеше добре - намираше се в квартал „Надежда“, до някакъв вагон. Знаеше, че от комбинацията Станислав - Стоянич нямаше да излезе нищо добро, вече не искаше да се вижда насаме нито с единия, нито с другия но нямаше как да се измъкне и се уговори тримата да прекарат заедно вечерта. Дискотеката беше грозно помещение, приличащо на ОФ клуб с дискотопка на тавана, която изобщо не го разхубавяваше, въпреки осветяващите я два постни лъча. Не й пукаше, беше дошла да танцува. Искаше да се спаси на дансинга от Станислав и Стоянич, които изненадващо си говореха почти приятелски, дори усети някакво странно съюзяване на двамата срещу нея. Не разбираше какво става, и двамата бяха големи, а тя малка, и не искаше да разбира. Явно искаха да я дразнят, и успяха. Ревността им един от друг вбесяващо за Лола ги обедини. Двамата й направиха забележка, че е много кисела, да се усмихне, което й даде повод моментално да се махне от масата и да отиде да данси. Някакъв мъж се опита да я закачи, тя му обърна гръб и продължи да танцува сама. Веднага се появи нов ухажор. Стоянич стана от масата и отиде при нея. Гледаше я лошо. „Нахално“, помисли си Лола.

- Станислав каза да се върнеш на масата веднага - заповеднически отсече приятелката й.

- Бе я си гледай работата!

Ядосана от предателството на Стоянич, Лола обърна гръб и продължи да танцува. Станислав я гледаше вперено, с налудничав поглед и гадна усмивка. Стоянич обаче я дръпна за ръката да се обърне.

- Чуваш ли какво ти казах? Дръж се прилично, не като курва.

- Моля?! Бе я заминавай.

Това вече мина всякакви граници и Лола се врътна и изхвърча бясна от дискотеката. Не можеше да повярва. Приятелката й се беше съюзила със Станислав. Това беше просто върхът. Стоянич изскочи след нея.

- Съвсем си се самозабравила! Какво ти става бе, Лола?! Държиш се с всички отвратително!

Появи се и Станислав, който също като Стоянич вече беше изпил няколко питиета и не изглеждаше никак щастлив от случващото се. Отиде при Лола, хвана я грубо за ръката над лакътя. Тя ядосано я измъкна.

- Не се прави на луда, като те викам!

- Остави ме на мира! - изкрещя Лола и се заоглежда как да се прибере. Беше нощ, не знаеше къде се намират, освен че бяха в някакъв гаден краен квартал. Пари за такси нямаше, единственият избор беше да си тръгне пеша. Станислав я задърпа към колата.

- Айде, тръгвай.

Изведнъж Стоянич се нахвърли върху него и се сбиха. Ужасена, Лола се хвърли да ги разтървава. Станислав побесня, метна се в колата и тръгна с мръсна газ, след което закова и изкрещя от отворения прозорец.

- Качвайте се веднага!

Двете със Стоянич седнаха на задната седалка. Лола не искаше да седи до него, не искаше да седи и до Стоянич, но тя се беше намърдала до нея. Обърна лице към стъклото, за да не ги гледа. Возеха се в пълно мълчание през целия град. Станислав караше лудо, свиреха гуми, щеше да счупи скоростния лост. И както си седяха на задната седалка, Стоянич изведнъж хвана Лола за брадичката, надвеси се над нея и я целуна в устата с език. Лола подскочи от изненада и ужас и я отблъсна грубо, поглеждайки към Станислав, който видя всичко в огледалото. Очите му се ококориха от шок. Закова спирачки на средата на „Раковска“, Лола отвори вратата почти в движение, скочи и избяга. Тичаше по нощната улица и не можеше да повярва какво й се беше случило. Прибра се вкъщи объркана и ужасена от приятелката си и разказа всичко на Маруся. Майка й не изглеждаше изненадана, беше дори развеселена.

- Отдавна го подозирах.

- Моля?! Защо не ми каза?

Беше шокирана от майка си не по-малко, отколкото от Стоянич. Как може майка й да е подозирала, че Стоянич е лесбийка, и да я остави да са приятелки?! Каква майка беше тя?

- Миличко, ако ти бях казала, щеше да кажеш, че са глупости, не е ли така?

Лола мълчаливо се съгласи.

- Аз... не знам какво е тя... беше най-добрата ми приятелка, а през цялото време...

- Тя е лесбийка, Лоли. Беше влюбена в теб. Тези стихотворения, които ти посвещаваше, розовата хартия, писмата... Не се разстройвай, случват се такива неща.