Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Започна учебната година с огромна неприязън. Не понасяше никой и нищо в училище. Класната й беше лелка с кротък кравешки поглед, с която не беше възможно да установи какъвто и да било контакт. Полагаше огромно усилие да присъства, но всичко я отегчаваше до безумие. Вече нямаше накъде да бяга, защото, ако продължеше с отсъствията, нямаше да завърши гимназия, така че висеше в час, преструваше се, че слуша, а главата й беше съвсем другаде. Беше станала изключителен майстор на лъжите и симулацията. Всеобщото лицемерие я отвращаваше. Душата й се беше втвърдила така, че не допускаше нищо да я трогне, разчувства или уплаши, или поне така си мислеше. Станислав я взимаше от училище и отиваха да се чукат. Никоя от съученичките й нямаше възрастно гадже с кола, нито пък смееше да се държи освободено като нея. Бяха гаджета и не бяха. Въпреки че си падаше по него, Лола не се чувстваше обвързана. Знаеше, че той я желаеше понякога неконтролируемо, но очакваше от нея тя да се влюби в него, което се случи само донякъде. Лола откри, че може да бъде влюбена само донякъде. Срещаше се с него напук на забраната на Маруся да се виждат. Забрана или не, родителите й знаеха, че тя правеше това, което искаше. Дълбоко в себе си Лола искаше отново да е послушно дете, като с магическа пръчица да се върне в детството, когато всички бяха щастливи. Но това беше минало.

Станислав разбра, че Маруся го ненавиждаше, което не само не го накара да се отдръпне, но и започна офанзива срещу нея. Един ден каза на Лола, че майка й е виновна за случващото се в семейството й. Имала любовник. Бяха в колата, тя се канеше да си тръгва. Стана й много гадно, погледна краката си, беше обута с обувки на майка си, които беше измъкнала тайно от гардероба й. Тъмносиня кожа, висок ток, стояха страхотно с клош-дънките, краката й ставаха километрични. Липсващата част от влюбването беше пренасочила към себе си и истински се харесваше. Някак не можеше да й мине през ум, че цялото това харесване, цялата тази война от страна на мъжете към нея не беше напразна. Това я държеше на повърхността, но всъщност не осъзнаваше, че отвътре беше разбита от краха на любовта си с Иван.

Колата беше спряла, Станислав я погледна с красивите си сини очи.

- Майка ти е виновна за това, което става в семейството ти, не я слушай толкова.

Лола не отговори нищо, излезе от колата, тряскайки демонстративно вратата, беше на „Патриарха“ и „Раковски“, точно пред старата й гимназия. Бавно тръгна към къщи, обмисляйки казаното от Станислав. Помисли си, че всичко е наред, вслуша се в себе си, не й пукаше, беше безчувствена и както си вървеше и беше убедена в безчувствеността си, просто й се прииска да се застреля. Всичко беше супер кофти. Имаше и друго, за което не искаше да мисли, а то просто я съсипваше - мензисът й не идваше. Беше закъснял с цели две седмици. Не можеше в никакъв случай да каже на Станислав, защото беше сигурна, че той щеше да поиска да се оженят и да ражда.

Една пряка преди да стигне до входа на кооперацията си, нахлузи престилката обратно и върза косата си. Сините обувки на майка й бяха набутани в торбата, а оттам извади черните си полуботи с токче и връзки. Най-неочаквано Маруся си беше вкъщи. Размениха по няколко дежурни приказки, Лола побърза да върне обувките в гардероба на майка си, докато тя се мотаеше из кухнята. Измъкна се и светкавично ги набута обратно в кутията, обаче в този момент Маруся влезе. Лола беше хваната на местопрестъплението. Изправи се рязко и изведнъж й причерня пред очите. Събуди се на пода с майка й, изплашено надвесена над нея.

- Какво стана? - объркано попита Лола.

Маруся й помогна да се изправи и я сложи на леглото, като я гледаше изучаващо. Лола не разбираше какво се беше случило.

- С колко ти е закъснял мензисът? - попита я от упор.

Лола се опита да излъже, но нямаше сили, не излезе убедително.

- Не е закъснял.

- Не ми говори глупости! Казвай истината! С колко?!

Маруся беше бясна и паникьосана. Лола тотално се срина.

- Две седмици.

Имаше и още нещо, нещо, което беше и ужасно, и отвратително. От нея излизаше нещо гадно и бяло като кисело мляко. Майка й не можеше да повярва на ушите си. Трябваше моментално да се вземат мерки по най-дискретния начин.

Скандалът между двете беше тих, Стефан не биваше да разбира, Анастасия също. Лола първо беше излекувана от кандида, след което прекъснаха бременността й. Абортът беше направен с връзки в Правителствена болница. Всичко беше направено уж тайно. Маруся я заведе една сутрин, след като я освободи от училище. Този път тя беше тази, която скри престилката на дъщеря си в чантата си, за да й я връчи няколко часа по-късно, инструктирайки я да се прибере вкъщи и да каже на баба си, че е болна. Лекарят щеше да й даде бележка. Краката на Лола трепереха от страх. Майка й остана да чака пред кабинета, качиха я на гинекологичния стол и за неин ужас и без предупреждение сестрата обръсна пубиса й с желязна бръсначка, като на баща й. Никой не говореше, само й казаха, че абортът ще бъде направен с местна упойка. Лола се разплака от страх, сигурно щеше ужасно да боли. Бутнаха я леко назад, казаха й, че няма да усети нищо, налага се да бъде направен така, за да няма риск от пробив на матката. Биха й инжекция, завряха й студения метален уред във вагината и лекарят се надвеси между краката й. Затракаха ножици, усети някакви защипвания, все едно, че някой връзваше възли с вътрешностите й, и всичко свърши неочаквано бързо. Казаха й, ако кървенето не спре до утре, да дойде на преглед, а днес да лежи. Майка й я посрещна пред кабинета хладно и тръгнаха към къщи в пълно мълчание, нарушено само веднъж от Маруся.