Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Ще се разведете ли с мама?

Въпросът й дойде неочаквано за Стефан, но нямаше как да не й каже истината. Дълго мисли, преди да отговори, Лола го гледаше напрегнато.

- Не знам. Надявам се, че не... Майка ти напоследък е много трудна за контакт.

- Не се ли обичате вече?

Сърцето й се сви, когато зададе този въпрос, но все пак го направи. Вече четири години стоеше пред нея като гилотина, която не можеше да заобиколи каквото и да прави. Чувстваше го болезнено и с ужас като смъртна присъда. Баща й й се усмихна леко тъжно, взе ръката й и я целуна.

- Каквото и да става между нас, обичта ми към теб е безгранична. Сега трябва да бягам на работа. Всичко е наред, нали?

Тя кимна, за да го успокои, той излезе, но това не беше отговорът, който искаше да чуе. Тъгата отново я връхлетя, чувстваше се пак така ужасно самотна. Всичко около нея се беше срутило. Ясно беше, че щяха да се разведат. Сети се за Станислав, за правата му черна и гъста коса, за ръцете му върху тялото й, за очите му, които винаги я желаеха лудо, и започна да мастурбира, обладана от неистово желание за секс. Сексът като заместител на всичко останало. А то беше много - цяла бездна от липса на любов.

Следващата вечер Маруся си остана вкъщи като по чудо. Беше лято, Лола нямаше училище и за пореден път беше поръчала на баба си, ако някой я търси по телефона, да казва, че я няма. Не излезе от стаята си цял ден. Стефан беше помолил Маруся да не я натиска за нищо, той беше говорил с нея. Дъщеря им беше страшно объркана и явно страдаше заради тях. Анастасия се чудеше как да внесе малко хармония и уют у дома и реши да покани децата си на специална помирителна вечеря, на която да сготви всичко, което обичаха.

Трите дни, през които не знаеха къде беше Лола, се бяха превърнали в битка между родителите й, която извади наяве с още по-голяма сила всичко, за което избягваха да говорят. В очакване на Лола да се прибере, Маруся отново се беше напила от нерви. Двамата със Стефан седяха в хола в пълно мълчание, Анастасия беше избягала в стаята си, защото усещаше предстоящата разправия. Нестабилната от алкохола Маруся посегна към бутилката, за да си налее поредната чаша, когато Стефан стана рязко от фотьойла и грубо измъкна бутилката от ръката й.

- Дотук! - твърдо каза той, връщайки уискито в черния шкаф, където държаха питиетата. Заключи шкафа и демонстративно пъхна ключа в джоба си.

Маруся побесня.

- Дай ми ключа веднага!

- Няма да ти го дам, нито ще ти го дам утре, нито другиден. Трябва да спреш да пиеш на секундата.

Очите на Маруся бяха станали черни дупки, които искаха да погълнат мъжа й. Изведнъж скочи непохватно и се опита да бръкне в джоба му, за да вземе ключа. Той я хвана за ръцете като с клещи и я бутна да седне насила на дивана, тя се опита да стане, той отново я хвана и я стисна, гледайки я лошо в очите. Маруся се изплаши, Стефан никога не й беше посягал, за пръв път го виждаше такъв.

- Пусни ме, боли!

Но той не я пусна, продължаваше да я гледа сурово, тя отклони поглед, беше пияна, прилоша й, главата й се килна настрани. Стефан я раздруса грубо и започна да говори.

- Слушай ме добре. Това е точката, от която няма връщане. От този момент спираш да пиеш. Не ме интересува с кой спиш и къде ходиш, но три вечери в седмицата ще си вкъщи за вечеря и ще отделяш време да говориш с Лола. Ще се интересуваш какво мисли, къде ходи, с кого се среща. Тя трябва да разбере, че има майка.

- Има служебни вечери, на които не мога да не присъствам.

- Ей! - раздруса я Стефан побеснял. - Чуваш ли се какво говориш?! Дъщеря ни я няма вече две денонощия... не знаем жива ли е... Не разбираш ли, че бяга от нас и няма нищо по-важно от това да я върнем?! Изпуснем ли я сега, никой не знае какво ще стане с нея, така че нито вечерите ти, нито работата ти ме интересуват! И искам да знам какво ще правим, как искаш да живеем!

- Пусни ме, моля те - измънка Маруся. Стефан я бутна грубо на дивана.

- Дъщеря ни не може да бъде заложник на омраза та между нас. Трябва да решиш как искаш да живееш. Ако продължаваш по този начин, без мен!

Маруся се разплака, Стефан излезе. Анастасия чу как синът й затръшва вратата на спалнята, и тихо отиде при снаха си. Видя я свита на кълбо на дивана, с подути очи от рев, тихо хлипаща. Седна до нея и я погали по главата. Маруся ревна отново. Анастасия й подаде кърпичка, продължавайки да я гали като дете.

- Успокой се, моето момиче. Стефан те обича, но трябва да спреш да пиеш и да се погрижиш за Лола. Ти сама знаеш, че трябва, нали?