Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Вратата на апартамента на Иван беше широко отворена, музиката се чуваше от улицата, вътре беше пълно с хора. Опасенията й се потвърдиха - беше организирал „терен“, на който явно не искаше тя да присъства. За неин ужас, когато я видя, Иван я отмина, все едно, че не беше там. Лола седна в кухнята с група негови приятели. Беше разтреперана. Започна да пие, много да пие, буквално да се налива. Мъжете изглеждаха притеснени за нея, а Иван се държеше, все едно, че я няма. В един момент изчезна, тя попита къде е отишъл, казаха й, че е отишъл да вземе някакво момиче. Един плахо й каза, че е по-добре за нея да си ходи, той ще я изпрати. Лола отказа, изпивайки на екс огромна чаша уиски. Скоро Иван се появи наистина с някакво момиче и отидоха в хола. Лола не помнеше колко време е минало, докато в един момент видя как Иван и момичето влизат в спалнята на майка му. Спомняше си, че приятелите му съвсем се притесниха за нея. След още известно време момичето и Иван излязоха от стаята и тогава Лола стана от масата, отиде при него и му каза, че иска да говорят. Той отново се опита да я избегне, но тя вървеше след него, неспособна да се контролира, докато той не се обърна и не й заби шамар пред смаяните погледи на всички наоколо. Последва втори, още по-силен шамар. Лола избяга в спалнята и изпадна в истерия. Настана хаос, приятелите на Иван се хвърлиха да я защитават и той избяга от собствения си терен. Лола се въргаляше и ревеше в нервна криза на огромната спалня на майка му. Успяха да я успокоят, изведоха я и я изпратиха с такси до вкъщи.

На следващия ден Лола беше на легло, болна от жестока, болезнена, с нищо несравнима мъка, от която не й се живееше. Иван се появи у тях с букет цветя, кротък и мил повече от всякога, и тя за пореден път му прости, но нещо в нея се счупи завинаги. Разбра, че вече не го обича както преди, и за пръв път се появи в главата й мисълта, че иска да му отмъсти за всичко, което й беше причинил. Отношенията им бяха хладни, но все още бяха двойка, до момента, в който една вечер Лола изчезна със Станислав и не се прибра три дни. Беше минала година от запознанството й с Иван, вече беше на седемнайсет и в тази година научи, че няма по-болезнен и ефикасен начин да отмъстиш на мъж от това, да му изневериш с най-добрия му приятел. Беше опасна игра, първата й опасна игра с мъже. Идеята за болката, която Иван щеше да изпита, беше опияняваща.

Лола беше излязла от къщи облечена в бюстие без сутиен и дълга червено-черна пола с волан, дълга малко над глезените. Майка й беше донесла плата за тоалета й от Франция, шивачката й беше попитала Лола дали иска горнището да има презрамки, Лола беше отказала. Гърдите й го държаха достатъчно добре сами. Пък и така се виждаха прекрасните й рамене с разпилени върху тях гъсти, русоляви коси.

Предишната вечер пак се бяха скарали с Иван. Бяха на гости в приятелката на Станислав, жена на преклонните трийсет и осем години, и Станислав отново я беше закарал до дома с едно-единствено изречение на раздяла:

- Лола, не си глупава, нали?

Не му отговори. Не, не беше глупава, просто всичко й се случваше за пръв път в живота.

Той й се обади на следващия ден. Отново беше лаконичен.

- Ще мина да те взема след трийсет минути.

Тя не се замисли изобщо, облече новия си тоалет, пусна коси, гледа се дълго в огледалото, хареса се, беше красива и секси, и излезе. Станислав я взе от аптеката на „Славейков“, тя попита къде отиват, без реално да я интересува. Важното беше, че беше с него, а не с Иван. И така започна тридневният сексмаратон, в който и двамата не можеха да се наситят един на друг. Желанието му към нея беше като зараза, толкова силно и необуздано го чувстваше. В нея се беше отприщило нещо, което не беше изпитвала към Иван. Сексът със Станислав ужасно й харесваше. В някаква квартира на негов приятел пиха цял следобед. Седяха един до друг и едва се сдържаха да не се изчукат пред всички. Вътрешностите й пулсираха от желание, а той беше постоянно надървен. Оттам отидоха да се чукат в дома на баща му, огромен апартамент в блока на кинодейците със страхотна панорамна гледка към цяла София. Баща му беше там, огледа я от горе до долу със същите кошмарно привлекателни, цинични сини очи, знаеше соя е, познаваше родителите й, пожела им приятно прекарване и излезе. Станислав я вкара в една от стаите, каза й да легне по корем, свлече дрехите й една по една, шепнейки колко е красива, изключителна, с най-съвършеното тяло и че полудява само при мисълта за нея. Лола нямаше причина да не му вярва, но не беше подготвена за това, което й се случи. Той извади кутия с "Нивея" и се опита да бръкне в дупето й. Какво беше това, защо го правеше?! Шокирана, Лола моментално се дръпна, но той трескаво заобяснява, че ако се отпусне, няма да я боли, всичко ще е наред и на двамата ще им е страхотно. И все пак беше не само ново, но й страшно. Защо там?! Тя се съпротивлява малко, но желанието й беше силно като неговото и го остави да вкара кура си в ануса й. Тогава отбеляза, че неговият не беше толкова голям и твърд като на Иван. Това също беше ново. Сексът беше страхотен, Лола изпита нови висини в удоволствието, и то не само без да бъде влюбена, но и без изобщо да е наясно дали харесва Станислав.