Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Стефан и Маруся се бяха прибрали след вечеря в стаята си, а по план Лола трябваше да се измъкне, когато родителите й заспят, и да дойде в стаята на Иван да се чукат. Планът обаче се провали, защото явно заподозряла какво кроят, Маруся цъфна да спи в нейната стая, под предлог че не може да спи от хъркането на Стефан. Бяха се усетили и вероятно предполагаха, че Лола вече не е девствена. Майка й я беше подпитала без резултат няколко пъти и Лола категорично отрече.

Лола се вбеси ужасно на манипулацията на родителите си, но нямаше как да го покаже. По дяволите, нямаше да могат да се прегръщат, целуват и чукат до сутринта! Това беше ужасно досадно.

На сутринта обаче двамата с Иван се измъкнаха от родителското тяло, под предлог че отиват на разходка в планината. Иван я помъкна все по-високо по стръмния склон. Лола не обичаше да е сред природата, беше й скучно и мрънкаше да спрат, но той влизаше все по-навътре в гората. Странджа се видя на Лола мека, пропускаща слънчеви лъчи, тиха и уютна; само от време на време изпукваше съчка, вероятно под копитата на някой глиган или сърна. Накрая стигнаха до наклонена поляна с невероятна гледка, потънала в гъсти, високи треви. Иван събори Лола на земята и започна да я съблича. Тя се дърпаше, защото не й беше приятно да е гола в тревите, пълни с буболечки, но той беше силен и нахален както винаги. Облада я, без да слуша протестите й. Тя се отпусна, любовта заглуши планината, птиците, съчките, страха от буболечките; ветрецът върху голото й тяло и горещият му член вътре в нея я отнесоха в някакъв приказен момент, който никога нямаше да забрави. Току-що беше навършила шестнайсет.

Лола мразеше да ходи на витизчийски купони с него, защото мислеше, че всички й се подиграват не само защото е малка, но и защото подозираше, че всички знаят, че Иван й изневерява. Ироничните, знаещи погледи на жените от курса му я караха да се чувства глупава. Те бяха наясно с неща, с които тя не беше. Това ужасно я дразнеше, чувстваше го като битка, която не може да спечели само защото беше малка. Извън колежките, с които Иван се лигавеше, най-добрият му приятел от театралните среди беше вече завършил ВИТИЗ и работеше по разпределение като режисьор в провинцията. Имаше прозрачносини магнетични очи и непоносимо висок глас. Станислав беше експанзивен, тежък купонджия, син на известен кинорежисьор. В момента, в който видя Лола, тя усети желанието му към нея, погледът му влизаше през очите й, минаваше по гърдите й и влизаше между краката й. Тя се направи, че не разбира, докато не дойде моментът, в който той я накара да пожелае сама да бъде с него. Ревността й към Иван се превърна в подсъзнателно желание за отмъщение. Обаче се появи нова пречка между Лола и Иван, а после между Лола и Станислав и това беше Стоянич.

Стоянич отново беше в София за лятото, което беше страхотно. Лола искрено й се радваше, тя оставаше най-добрата й приятелка, новите й приятелки от гимназията не можеха да се сравняват по интелект със Стоянич, нито се чувстваше свързана с тях по същия начин. Но нещо странно се случваше, нещо, което Лола не разбираше. Всъщност то беше започнало още миналото лято. Стоянич се дразнеше от поведението на по-малката си приятелка, нервно й натякваше, че е лекомислена и повърхностна, което не беше никак приятно на Лола. Същите упреци, макар и деликатно поднесени, получаваше и вкъщи от Анастасия. Баба й съвсем се беше отчаяла от поведението й. Беше адски досадно да слуша сега и мърморенето на Стоянич, че „ако кара така, ще пропадне“. С появяването на Иван в живота на Лола, което сложи началото и на сексуалната й биография, Стоянич започна да става все по-нетърпима. Лола се чувстваше непрекъснато виновна, че не е такава, каквато трябва, въпреки че нямаше идея каква точно трябва да бъде и какво точно Стоянич искаше от нея. Писмата на розова хартия се пишеха дори и когато двете бяха заедно в София и бяха станали отчаяно остри, пълни с неясни обвинения. В едно имаше прекрасно стихотворение на френски, написано от Стоянич специално за Лола. В него се говореше за нейната уникалност, красота и всичко специално, което тя представляваше. Лола беше изненадана и впечатлена, защото беше изключително добре написано, красиво стихотворение, и то на чужд език, но продлъжаваше да не разбира с какво дразнеше своята приятелка. Това започна сериозно да я отегчава, дори й досаждаше, въпреки обичта й към Стоянич. След такова приятелство в Париж беше адски тъпо изведнъж до такава степен да не се разбират.