Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Лола, загърни се! Гола си, всички ще те видят!!!

Лола обаче не се загърна, а продължи да тича по стълбите, наметната с тъмносиньото си палто и с разкопчана хавлия, която се вееше около голото й тяло.

- Не ме интересува как ще умра, бабо! - изкрещя Лола на баба си и изскочи със скок от „Хан Крум“, направо на „Раковски“. Беше успяла да избяга първа от цялата сграда. Малко й стана срамно, че е толкова бърза, беше изпреварила дори съседите от партера, напълно зарязала баба си и родителите си. Огледа се наляво и надясно, нямаше никакви коли, улицата беше пълна с хора по тротоарите, но много от тях стояха на осевата линия напълно безсмислено. Ако тръгнеха да падат сградите от двете страни, жив човек нямаше да остане.

Хората гледаха нагоре към жиците на тролея, които се клатеха и жужаха с нечуван досега звук. Изведнъж забелязаха Лола и взеха да я сочат и да й се смеят - петнайсетгодишно момиче с огромни джапанки, коса, по която още имаше сапун, хавлиен халат в ужасни цветове и палто дъфел отгоре. Лола се усмихна. И на нея й стана смешно, изглеждаше нелепо, и се загърна плътно с палтото си, защото чак сега усети студа. Най-накрая от входа дойдоха и баба й, майка й, и баща й с разтревожени физиономии, и се втурнаха към осевата линия, където беше застанала и Лола.

Всички обсъждаха къде може да е епицентърът. Жилищната сграда, в която живееше Лола, беше строена през 1926 г. от австрийски архитект след чирпанското земетресение и нямаше никакви щети от труса. Старият център на София не беше засегнат, само някои от новите блокове в комплексите „Младост“ и „Надежда“ се бяха напукали. Никой не знаеше какво става, има ли загинали, каква степен е земетресението.

Чак сега усети, че краката й леко треперят, майка й пушеше нервно, четиримата изглеждаха нелепо заедно. Както никога, тази вечер родителите й си бяха вкъщи.

„Земетресенията са добри за семейството“ - помисли си Лола без съчувствие към никой пострадал. Егоизмът, за който говореше Ъпдайк, действаше.

На следващия ден стана ясно, че е било седма степен по Рихтер, епицентър Вранча, Румъния. Имаше много разрушения и загинали. От българската страна на река Дунав, в град Свищов, бяха загинали 250 души, затрупани от блоковете, в които живееха, но това беше информация, с която само Маруся разполагаше, благодарение на това, че бе важен кадър на министерството, и не й беше разрешено да я разпространява. Политбюро нямаше как да скрие новината за земетресението, но падналите блокове и загиналите бяха пропуснати в новините. Нямаше неконтролирано от Политбюро бедствие или смърт.

Земетресението обаче означаваше нещо повече, без Лола да знае какво. Подейства й странно ободряващо. Когато се прибираше по стълбите нагоре, след повече от час висене полугола на нощната мартенска улица, тя реши, че скоро с нея ще се случи нещо ново и разтърсващо, нещо, което няма да е предизвикано от нея, нещо важно, което ще промени живота й завинаги. Даде си сметка, че въпреки дяволската скорост, с която изхвърча от сградата, изоставяйки вече крехката, възрастна Анастасия, както и цялото си семейство, за да се спаси от евентуално затрупване, беше егоизъм, но и изключително развит инстинкт за самосъхранение. Тази мисъл я освободи от чувство за вина спрямо хората, които обичаше. Страхът дава крила. А и беше приятно, че беше открила нещо ново за себе си. Беше изкрещяла на загрижената си баба, че не й пука как ще умре, гола или облечена. Това беше добре.

Когато беше на три годинки, баба й беше отишла да напазарува от плод-зеленчука срещу тях и я остави самичка. Лола мразеше да ходи сама из къщи, беше тъмно и страшно по коридорите и все тичаше след баба си и я хващаше за полата. Анастасия шеговито се оплакваше, че била като зашита за нея, но й беше приятно, че внучето й имаше такава нужда от нея. Все пак трябваше да се пазарува, а щеше да е много по-бързо, ако беше сама.

Докато баба й я нямаше, на Лола й се допишка, но нямаше кой да я сложи на гърнето, както беше свикнала. Стефан критикуваше майка си, че детето няма да може да се изпикае без нея, както се и случи. Обаче Лола се сети, че баба е в плод-зеленчука, покатери се на перваза на широко отворения прозорец, събу си гащите и започна да вика „Бабоооо, бабооооо!!!“.

Хората по улицата се заозъртаха да видят откъде идват тези детски викове и видяха тригодишната Лола със събути гащи на прозореца. Започнаха да я сочат с пръст и да се смеят. Това не само че не я смути ни най-малко, но я накара да се чувства много добре. Махна им ухилено в отговор, без да й пука, че е гола, и забрави, че й се пишкаше.