Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Мамо, моля те, извинявай! Много съм виновна! Вече ще уча и ще се държа добре!

- Разбираш ли какво направи, миличко?!

- Разбирам, мамо, никога повече няма да го правя, обещавам!

Майка й се разрида отчаяно. Лола я прегърна.

- Не плачи, моля те! Много ми е мъчно.

Маруся се овладя, извади кърпичка, изсекна се и погледна дъщеря си в очите извинително.

- С баща ти не се разбираме, но той много те обича, обича те повече от всичко на света. Никога не го забравяй!

Сърцето на Лола се сви, не разбираше защо майка й казва това сега и защо изобщо й казва да не го забравя. Та той беше тук, за никъде не беше тръгнал. Разтрепери се от внезапен страх.

- Ама защо... да не го забравям?! Случило ли се е нещо?!

- Не, не! Всичко е наред, само обичайните ни глупости. Мило, стисни зъби още един ден, нека да ти вкарат в организма още малко глюкоза срещу обезводняването и ще дойдем да те вземем. За нищо не се притеснявай! Сега трябва да се връщам на работа. Татко и баба те прегръщат. На дядо Цеко и баба Ганка нищо не сме казали, нали ги знаеш какви са. Татко те целува, не му разрешават да влезе в женското отделение.

Лола кимна с глава и изпрати с поглед майка си. Знаеше. Дядо Цеко и баба Ганка разбираха това, което тя не разбираше - „Комунистическия манифест“, но пък не разбираха „Заеко, бягай“ на Ъпдайк, откъдето Лола си беше извадила любим цитат, цитат, важен за нея и за родителите й. Вече нямаше значение дали са комунистическо, или буржоазно семейство, тя знаеше, че някак трябва да се спаси от това, което я заобикаляше, и спасението не беше в Маркс и Енгелс, а в Ъпдайк. Той не слагаше присъди, нито налагаше строги правила, а разказваше за живота на хора като родителите й, които бяха престанали да се обичат, само че живееха във вражеското общество, в Америка. А то й харесваше все повече и повече със свободата нещата да бъдат разказани такива, каквито са, без идеология. Лола изобщо не разбираше значението на думата „идеология“, но отлично разбираше това, за което пишеш Ъпдайк:

„Истината е, че ти си чудовищен егоист. Ти си страхливец. Не те интересува кое е правилно и кое погрешно, ти не уважаваш нищо друго, освен своите най-лоши инстинкти."

Да, това звучеше точно като за нея в момента. Беше лоша и не й пукаше за родителите й. Чувстваше се напълно провалена, не намираше смисъл в училището Знаеше, че физиката, химията и математиката никога няма да й послужат за нищо, и не разбираше защо трябва да ги учи. Беше отчаяна от завинаги загубената свобода на френското училище.

След като се върна във Френската, започна да се държи наистина лошо с учителите. Презираше ги, защото някои от тях говореха на диалект, други, докато преподаваха, си бъркаха в носа и правеха топчета от сополите си, а трети бяха скучни и отблъскващи хора, с които не намираше нищо общо. Учителката по химия беше странна жена, която ровеше в главата си, след което изчистваше изровеното с изстрел към първите чинове. В нейните часове никой не сядаше отпред. Такива неща не се бяха случвали в лицея в Париж.

Родителите й спряха да ходят на родителски срещи, за да не бъдат подлагани на атаки от родителите на съучениците й, които обвиняваха Лола, че развращава децата им със западни списания за рокмузика, както и със самата музика. Един лекар се изправи срещу Маруся с гръмки обвинения за пагубното влияние на дъщеря й върху съучениците й. На всичкото отгоре майката на най-добрата й приятелка Ева-Мария, бъдещата дисидентка и журналистка от радио „Свободна Европа“ Светлана Урумова, се беше докопала до дневника на Ева-Мария, в който дъщеря й описваше как се е опитвала да преварява давилови капки, за да направи дрога, и как с Лола взимат „Кодтерпин“, за да могат да понесат училището. За разлика от Лола Ева-Мария беше пълна отличничка и „скромно момиче“ и цялата вина за всичко падна върху Лола - проводника на всичко западно и гнило във Френската гимназия. Не че Лола не беше виновна, напротив, тя наистина влияеше зле и на Ева-Мария, и на останалите, но те просто не разбираха в какъв идиотски свят живееха. Нямаха идея какво е да си свободен.

Другарят Кирилов извика Маруся на разговор. Тя влезе в директорския кабинет притеснена, защото знаеше, че дъщеря й както винаги е „виновна“. Стефан беше отказал да се срещне с директора. Според него единствената вина на дъщеря им беше, че е различна от съучениците си. Проклета беше възможността да поживее в един нормален и свободен свят, за който явно беше проумяла, че е несправедливо забранен. Вината беше единствено на тях двамата заради това, че я заведоха, след което я прибраха обратно в комунистическа България. Скараха се жестоко, преди Маруся да тръгне, въпреки че тя знаеше, че съпругът й е прав. Маруся беше объркана - освен Стефан, сега и дъщеря й се отдалечаваше от нея все повече.