Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Когато влезе в кабинета на Кирилов, той гледаше през прозореца.

- Здравейте, другарю Кирилов.

След секундно мълчание Кирилов обърна полу-профил към Маруся, изгледа я непроницаемо и й направи знак да се приближи.

- Здравейте. Елате да ви покажа нещо.

Той кимна с брадичка надолу към двора, където се провеждаше час по физическо.

- Всеки ден, когато вашата Лили има час по физическо, стоя тук и я гледам. Толкова е хубава.

Сърцето на Маруся се сви от страх. Един човек с власт гледаше на петнайсетгодишната й дъщеря като на сексуален обект. Не помнеше остатъка от разговора. Осъзна, че положението й в министерството и партизанските заслуги на баща й не можеха да помогнат на Лола. Кирилов постави условие сами да я преместят в друга гимназия, за да не бъде официално изключена.

- Много ще ми липсва красотата й. Наистина е изключителна.

Как си позволяваше така да говори за детето й! Сподели с Анастасия, която я закле да не казва на Стефан за „наблюденията“ на директора на гимназията върху дъщеря им. Трябваше да я махнат моментално от това училище.

На следващия ден Ева-Мария и приятелите на Лола започнаха да я отбягват. Тръгваха си след часовете, без да я канят да пушат някъде заедно, нито пък да се уговарят за купони. Лола не разбираше защо, всички изглеждаха гузни. Лола страшно обичаше Ева-Мария, най-накрая беше успяла да си намери истинска приятелка в България. Няколко пъти й предложи да ходят на сладкарница или в любимия двор, където всички се събираха. Ева-Мария отказа. Най-накрая не издържа и я попита какво се е случило.

- К’во става, Еви? Не искаш ли да си говорим?

Ева-Мария ужасно се притесни, погледът й стана още по-гузен.

- Не мога вече да съм ти приятелка, Лола! Майка ми ми забрани... Ако още нещо се случи, мен ще ме изключат, но на теб няма да ти направят нищо заради връзките на майка ти и дядо ти.

Беше казано сълзливо и на един дъх, може би и с неприязън, или на Лола така й се струваше, но тя остана на средата на улицата като ударена от гръм. Не можеше да повярва, че Ева-Мария мислеше така.

- Ева, мен ме изключват, не знаеш ли?! От есента ще съм в друга гимназия... За какви връзки говориш?! Кирилов ме изгони, трябва да напусна възможно най-бързо... Не е честно така да говориш!

Ева-Мария не отговори нищо, просто си тръгна и остави Лола на средата на улицата. Най-добрите й приятели я отминаваха, все едно, че я нямаше. За пръв път Лола разбра какво е да си предаден и напълно сам. Не можеше да забрави и изнасилването на Софи. Уж не мислеше за това, но все си представяше как Софи е лежала сама в стаята и девет момчета са идвали един след друг да правят секс с нея. И се разминаваше всеки ден с тях, и никой не беше изключен. Кирилов гонеше само нея, заради това, че не ходи с униформа и бяга от училище. Софи ходеше на училище, все едно, че нищо не е станало. Какво беше всичко това, освен огромно лицемерие! Какъв беше смисълът да се живее изобщо?! Тръгна по тъмните улици - нито й се прибираше, нито пък имаше къде да отиде. Вкъщи беше същата идиотска ситуация.

Лола беше навела глава под душа, дългата й гъста коса покриваше лицето й като кафява, мека стена. Стоеше в центъра на струята, за да бъде максимално обгърната от горещата вода. Банята беше голяма, с неравна мозайка, грозни плочки, загубили белотата си, някои напукани, други със счупени ъгли, и два недобре затварящи се прозореца високо над душа, към малкия тавански склад, гледащ към двора. Из двора тичаха огромни като мутанти плъхове, светли, с дълги розови опашки на петна. Отгоре винаги лъхаше студ и винаги беше неприятно да си гол, особено през зимата. Да се изкъпеш, беше цяло изпитание в апартамент без парно.

Поклащаше се замечтано под душа, смучейки от време на време вода от някой кичур. Като че ли водата отмиваше всичките й проблеми. Очакваше всеки момент баба й да затропа на вратата и да й викне да пести водата от бойлера, защото „и някой друг от семейството би искал да се изкъпе“. Очакваното тропане се чу, Лола, отегчена, не помръдна от мястото си, докато тропането не се засили и баща й не извика да излиза бързо, защото има земетресение. Още не беше напълно измила сапуна от косата си, но думата „земетресение“ я изстреля като тапа от бутилка. В банята не беше усетила нищо, но в коридора ъглите скърцаха заплашително, стените всеки момент щяха да се откъснат една от друга. Лола метна избелялата си хавлия без ръкави с едно-единствено оцеляло копче и хукна по дългите коридори на стария апартамент. Озовала се на улицата, не можа да си спомни къде бяха баба й и майка й, нито къде беше баща й в този момент, тя просто профуча през кухнята, после през антрето, излезе на стълбището и затича по стълбите от третия етаж надолу. Не й беше лесно да тича с джапанките на баща си 42-ри номер. Защо беше с тях, къде бяха нейните, защо не беше обула джапанките на майка си, не помнеше, но стъпалата й се пързаляха във всички посоки и въпреки това тя взимаше по две стъпала наведнъж. Отзад баба й крещеше: